Бисер Банчев

ISBN 978-954-07-2818-6
страници 304
Университетско издателство "Св. Климент Охридски"
София, 2009

В книгата е разгледана политиката на българската държава към югославската криза в периода 1989-1995 г. Анализирани са разсекретените документи от служебните архиви на българското правителство и българското външно министерство, допълнени сразсекретените документи на холандското правителство и архива на ООН. Традиционният исторически подход е допълнен с инструментариум, похвати и умения,почерпени от други близки научни области – теорията и история на международните отношения, геополитика, политология.

Антоанета Балчева

ISBN 978-954-9566-53-6
страници 247
Издателство "Темпо"
София, 2010

Изложеният труд е опит да се извършат наблюдения в съпоставителен план върху двата емблематични културно-цивилизационни кръга на римокатолическата и източноправославната славянски общности в светлината на основополагащи за югоизточноевропейската идентичност епохи.

Очертани са основни семантични полета на югоизточноевропейския културен ареал, анализирани през призмата на опозициите  Изток – Запад, ”варварство – цивилизация”, “архаика и модерност”. Кръстопътността на Balkania romana и Balkania orthodoxa е интерпретирана в оптиката на различни конструкции в духовното картографиране на Европа. Изяснени са противоречивите визии за център и периферия, имащи особена валидност за историята на хървати, българи, сърби, словенци и черногорци. На фона на баланса между стигматизиращия региона балканизъм и местните, реагиращи на този дискурс национализми е анализирана имагинерната, реална и проективна същност на Балканите, идентифицирани като иманентна част от духовното многообразие на Стария континент.Трите части на книгата, базирани върху конкретни материали от българската, хърватската, сръбската, словенската и черногорската литератури и култури, обхващат редица феномени от кръстопътя ни – от конфесионално-културните граници през Средновековието, т.е. границите между източното православие и католицизма, приближаването и отдалечаването ни от византийското влияние – до динамиката между светското и религиозното, ренесансовата литература в Хърватия или творческия синтез на южнославянския литературен процес. Граничният статус на Балканите е преосмислен на фона на преплитащите се въображаеми дискурси  в хърватската, чешката и българската литература в контекста на идеята за славянска взаимност. Направен е паралел между народите от Средна Европа и балканските народи през ХІХв., навигиращи между необходимостта от една модерна самоидентификация и битуващите реалности на пазара на геополитическите образи. Отделна глава е посветена на комплексните дискурсивни амалгами, в които ще се роди идеологемата за славянска взаимност с дълбоки корени в културната и литературна традиция като  илиризма, чешкия филологически славизъм, полския романтичен месианизъм и руския панславизъм. Изявена е разнородната и хетеротемпорална специфика на региона, характерна със сгъстеното съжителство на една пъстра мозайка от утопични конструкции или “другости” в духовната матрица на полуострова.

Съществена част от труда съпоставя разноликите културни традиции при средиземноморските славяни и диалога между естетическите идеи, даващ цялостна представа за духа на епохите – като подстъп към компаративна стратегия за изясняване културната динамика  в Западните Балкани. Анализът на зараждащата се литературно-теоретическа мисъл на сърби и хървати ни дава възможност да мотивираме динамиката  на социокултурното съзнание в района на т.н. Западни Балкани едновременно като обществена мисъл и като естетическа позиция. Преките  наблюдения върху съчиненията на И.Кукулевич Сакцински, А.В.Ткалчевич и Лаза Костич обосновават синкретичния характер на южнославянския литературен процес, предполагащ едновременното възникване и смесване на елементи, присъщи на литературните стилове, развиващи се последователно и хронологично разграничено в други страни.

Текстът акцентира върху естетическата приемственост в романтичния     модел на хървати, българи, сърби и черногорци, призван да осцилира между самобитно и привнесено, познато – непознато, вариантно – инвариантно като резултат от по-сложните взаимоотношения между отворени и затворени структури в развойно-комуникативния процес. Пряко отражение на особената му рецепционна стратегия е потърсено в развитието на байронизма при средиземноморските славяни. Мястото, ролята и значението му варират от периода на начално запознанство и първи контакти, периода на романтизма през 60-70-те и 80-90-те години на ХIХв. до началото на ХХв. Ориентирана в началото към транспониране на усвоения материал, неговата рецепция включва все по-богата интерпретация на европейската поетична традиция, целяща постигането на нови творчески решения, ограничаващи безкритичното заимстване и  имитация. Една от основните координати на изследването е да се посочи по какъв начин в рамките на един “индивидуалистично-колективистичен дуализъм” романтизмът на словенци, хървати и българи приема т.н.”секундарен байронизъм”, което би направило възможно декодирането на процеса на превръщане на “байронизма” в матрица на модерния светоглед на тези култури. Чрез творчеството на А.Мицкевич, Я.Колар, К.Х.Маха, А.С.Пушкин и Ю.Лермонтов се възприема нов национален вариант на байроновия универсализъм. Космополитизмът се обвързва със славянския месианизъм, еротиката се интерпретира във връзка с националната проблематика, страстта към миналото се обагря от субективния историзъм.

Анализираните черти и тенденциии на байронизма са доказателство за един постъпателен процес на преминаване от затворени към отворени структури, детерминиран от нарастващата активност на реципиента, от осъзнатото разбиране на литературното възприемане преди всичко като интерпретация и селективно усвояване на активно потърсен и творчески преосмислен художествен опит. На фона на “странната” ситуираност и усложнената картина на духовния живот през ХІХв. е направен  опит за преосмисляне мястото на Балканите като транскултурна и транслитературна зона, пораждаща различно филтриране на «другостта».   Основание за това ни дава  и анализираният сложен стилистичен комплекс на бидермайера, в който се сблъс­к­ват последователи на Байрон, къс­но-кла­си­чес­ки и къс­но­ро­ман­тич­ни епи­го­ни, мла­до­нем­с­ки ли­бе­рал­но нас­т­ро­е­ни въс­та­ни­ци и фор­ма­лис­тич­но ори­ен­ти­ра­ни но­ве­лис­ти. Именно в него се оглежда и  мъчителното навлизане в модерността с “едновременното съжителство на много “другости” на основата на сложната екзистенциална проблематика от края на ХІХ и началото на ХХ век. Болезненото преоткриване на идентичности на нивото на европейското, балканското и националното, ускорената обмяна на реални и въобразени традиции са проследени на фона на конкретни произведения от хърватската и българската литература. Въз основа на конкретна харктеристика на творчеството на Фр. Прешерн, Ст.Враз, П.Прерадович, П.П.Негош, Ив.Мажуранич, Лаза Костич и на литературно-естетическите дирения на П.П.Славейков, П.К.Яворов, Ив.Радославов, Т.Траянов, Н.Райнов, Антун Матош, Миливой Дежман Иванов, Бранимир Ливадич, Милан Шарич и др., са постигнати нови  обобщения, свързани със структурните предизвикателства на модерността в тези литератури. “Естетическите блуждения” се превръщат в орис за едно ново поколение, принудено да дири брод в превъзмогване на своята „междинност”/„на синура между възток и запад”, „между сегашния и някогашния свят”/ чрез отдалечаване от синкретизма на възрожденския идентификационен код и намирането на ключ към конструирането на модерна културна авторефлексия.

Напластяването на различни традиции в хоризонталната и вертикална плоскост на културния ни ареал, както и  изграждането на модерни стереотипи на поведение и социално общуване е немислимо без проследяването на оформилите се социо-културни практики в съвременното градско пространство. За пръв път в съпоставителен план изследването се спира върху приноса на важни духовни институции като българския и хърватския музикален театър,  женските литературни кръгове и салони в началото на ХХ в. - интерпретирани като анклав на европейската духовност и място за културна синергия. Откроено е оформянето на една трайна градска традиция, насочена към „преобразяване” на личността, към по-голямата й автономност от установените  стереотипи, от патриархалния кръговрат и превръщането й  в относително „подвижен” индивид.

Извършените анализи и наблюдения върху пресечните точки в югоизточноевропейските диалогични полета целят очертаването на един общ модел, за който понятието културна зона на Балканите не се асоциира с изкуственото подчиняване на един общ културен интеграл, а с “диференцираното единство на многообразието”, присъщо на цялата модерна епоха.  Проникването в неговите особености  очертава региона като динамична контактна зона, “топос на срещата” и сфера  на европейската духовна кохерентност.

Съдържание

Увод
I. Мозайката на идентичностита
Пътят към Европа (Метаморфозите на една идея)
Скритите диалози между Изтока и Запада
Утопии и истини в търсене на националната идентичност

II. Траектории на паметта в българската, хърватската и сръбска литератури
Ролите на Мнемозина
Старите дрехи на Новото време
Южнославянският романтичен модел   
Философията на смешното и смяната на стереотипите през епохата на бидермайера
Литературно-естетически търсения на  българи и хървати в началото на ХХв.

III.Социокултурни практики в Югоизточна Европа
Изкуството на танца в хърватската художествена словесност
Българският и хърватският музикален театър – пътуване към модерността
Литературните салони – анклав на европейската духовност

Заключение        
Библиография

Многоликите измерения на европейската култура

На 19 октомври 2010 г. в Института по балканистика с Център по тракология “Проф. Александър Фол” към БАН се състоя премиерата на сборника “Балканите. Многоликите измерения на европейската култура”. В него намират място проучванията, реализирани от научния колектив на секция “Културна история на балканските народи (ХV–ХХІ век) ”към Института в рамките на подкрепения от Фонд “Научни изследвания” – МОН проект на тема “България, Балканите и Европа – регионални измерения на европейската култура” (2004–2008), както и на колеги от сродни хуманитарни специалности – литературни историци, изкуствоведи, историци, етнолози и др., които разшириха обхвата и проблематиката и придадоха един истински интердисциплинарен характер на така замисленото комплексно изследване. Всяка от 20-та статии има и резюме на английски език. Те са условно разделени в три рубрики - Пътища и пътеки на европеизма, Предизвикателствата на литературно-естетическите процеси, Изкуството и ние.

Основният акцент в първата част на сборника е поставена върху ролята на Европа, преосмислена и представена като част от едно единно цивилизационно и мултикултурно пространство, като са потърсени и чертите на нейния духовен и цивилизационен автопортрет. Проследен е трудният път, който Балканите, този специфичен югоизточноевропейски регион, са извървели в историята си, за да могат днес да се съизмерват с основните културни ценности и обществени практики на европейската цивилизация.  чрез усилията за културна трансформация, възприемане на европейските културни модели, синтез, сливане на обществени и художествени форми.

Балканските интелектуални и творчески елити още от средата на ХІХ в. се стремят към изравняване на темпото и интензитета на културното си развитие с този на европейския културен ареал. Макар да е постигнато много за промяната в манталитетите, все пак и днес все още говорим за “Другата Европа”, когато споменаваме нейния Югоизток, защото по един или друг начин неговите културни граници се разминават с корпуса на онова, което считаме за “европейскост”.

Да се представят колебанията и разновидностите в културното проявление на напрежението между традиционно (справедливо или не, но често синонимно на “балканско”) и модерно (по същата логика синонимно на “европейско”) е част от Предизвикателствата на литературно-естетическите процеси. Процесите на прехода към модерността на Балканите обхващат всички сфери на култрата и намират особено “видим» израз” в изкуствата, в архитектурата, в градоустройствените планове на балканския град. Те и тяхната съвременна интерпретация са отразени в третия раздел на сборника – Изкуството и ние.

Статиите засягат един относително широк исторически диапазон – от Ранното Средновековие до наши дни. В тях са отразени както особеностите на балканските култури и литератури и тяхното взаимодействие с европейските, така и някои прогностични тенденции – да се откроят по-ясно перспективите на бъдещото им развитие по посока на все още неясния конструкт на Обединена Европа. В така очертаните проблемни кръгове на настоящия сборник конкретните приноси на авторите ни представят една много по-богата и разноцветна картина на културните взаимодействия, протичащи между отделните европейски региони, представите им за себе си, балканските представи за Европа и обратното – погледът на Европа към Балканите и “балканското”.

Този детайлизиран и интригуващ анализ в крайна сметка ни убеждава, че поради отворения си характер балканските култури имат качествата да обогатят съвременния европейски стремеж към мултикултурализъм и разнообразие, който е в основата на търсената културна специфика на днешна Европа.

Същевременно глобализацията поставя  непознати досега предизвикателства към културата и все още предстои да се отговори на такива въпроси като например, какви са културните измерения на глобализацията и какви биха били нейните последствия за националните култури; за образователните системи? Какво означава в крайна сметка културната глобализация?
Отговори на тези въпроси се надяваме да открием в нашите бъдещи изследвания и публикации. 

Секция "Културна история на балканските народи",
Институт по балканистика с Цетър по тракология "Проф. Александър Фол"
Доц. д-р Йорданка Бибина, Секционен ръководител

 ISSN 0324-1645       Études balkaniques 2017, 1.

Към интернет страницата на списанието

Etudes balkaniques е тримесечно реферирано peer-review, което излиза от 1964 г. до днес. В него намират място изследвания, свързани с балканските страни на френски, английски, немски, руски и италиански, като по този начин ги правят достояние на една изключително широка научна общност без граници.
Списанието публикува информация за различни научни събития: издаване на нови трудове, анонси и обзори на международни конференции, конгреси и други форуми, посветени на балканските изследвания.
В структурата си включва също интердисциплинарни проучвания, способстващи за изясняване на специфични проблеми на социално-икономическото, политическото и културно развитие на балканските страни, видени от различни аспекти, и поставени в отношенията им с други региони на Европа и Средиземноморието, от най-древни времена до наши дни.
Списание Études balkaniques е място за срещи между изследователи и университетски преподаватели, които се интересуват от проблемите на Балканите.

Съдържание: статии, рецензии,отзиви за новоиздадени книги и научни дейности в областта на балканистиката у нас и в чужбина.
Езици: английски, френски, немски, италиански или руски
Главен редактор: Рая Заимова
Редколегия: Фикрет Аданър, Иво Банац, Станойе Боянин, Улф Бунбрауер, Натали Клейе, Надя Данова, Раймон Детрез, Росица Градева, Франческо Гуида, Волфганг Хьопкен, Иван Илчев, Паскалис Китромилидис, Александър Костов, Ана Лалай, Добринка Парушева, Румяна Прешленова, Любодраг Ристич, Лиляна Симеонова, Елена Сюпюр, Мария Тодорова, Галина Вълчинова 

Научен секретар: Маламир Спасов
Уредник: Маргарита Серафимова

Всички материали, изпратени до Etudes balkaniques, подлежат на рецензиране. Ръкописите (получени по e-mail или друг електронен носител) трябва да съдържат кратко резюме на английски. Авторското право на публикуваните материали принадлежи на самите автори. За повече информация вж.:

Инструкция за авторите

Пощенски адрес:
Etudes balkaniques
Ул. “Московска” 45, 1000 София
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Абонамент:
Европа - EUR 72 (единична бройка EUR 20)
САЩ, Япония - EUR 90 (единична бройка EUR 25)
Материалите, публикувани в списанието от 1990 г. насам, могат да се закупят и по Интернет:
www.ceeol.com (Central and East European Online Library)

СПИСАНИЯ

• ETUDES BALKANIQUES
• ORPHEUS

ПОРЕДИЦИ

• STUDIA BALKANICA
• БАЛКАНИ
• THRACIA
• SEMINARIUM THRACICUM
• THRACIA ANTIQUA
• АНТИЧНИ АВТОРИ

списание „Балкани” издание на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол”–БАН

СБОРНИЦИ

	Café Europe Textes réunis par Raïa Zaïmova. Sofia, éd. « Institut d’Etudes balkaniques & Centre de Thracologie, Académie bulgare des Sciences », 2019 (en français)
	...първа радост е за мене Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения (Николай Аретов, съст.)
	Aux sources de l’histoire balkanique et l’impact francophone (Рая Заимова)
	Балканите. Многоликите измерения на европейската култура
	Природа и общество, Нови изследвания за Жан-Жак Русо
	Кафене Европа

МОНОГРАФИИ

	Живата история или за паметта на една солунска фамилия (Рая Заимова)
	Българи и гърци в борба за османското наследство (Юра Константинова)
	ΕΛΛΗΝΙΚΑ: политика и култура на древна Елада. Книга първа. (Ваня Лозанова-Станчева)
	Албанският фактор в Социалистическа република Македония (1945–1981) (Марияна Стамова)
	Еквилибристики на аз-а Или кой пише междувоенния психологически роман на Балканите (Маламир Спасов)
	Мостове през вековете (Антоанета Балчева)
	България и Югославската криза (1989 – 1995) (Бисер Банчев)
	Пътят към "другата" Европа. Из френско-османските културни общувания. XVI-XVIII век (Рая Заимова)
	Френски вариант на „Пътят към другата Европа. Voyager vers l’”autre” Europe (Images françaises des Balkans ottomans, XVIe – XVIIIe s.) (Raïa Zaïmova)
	Национализъм и национална политика в Независимата хърватска държава 1941-1945 (Ирина Любомирова)

Ръководител: доц. д-р Гергана Дончева 
Секретар: гл. ас. д-р Юлия Златкова

Сътрудници:

• проф. д.н. Орлин Събев
• проф. д-р Антоанета Балчева
• доц. д-р Людмила Миндова
• гл. ас. д-р Маламир Спасов

Oсновни изследователски проблеми на секцията са културните взаимодействия и преплитания между европейските и балканските култури, европейските влияния при формиране на балканските култури, традиционното и модерното на Балканите и Балканите като своеобразен културен ареал.

Още
http://www.wix.com/balkancultures/bakan-cultures и http://balkancultures.webs.com/

Станете наши приятели във Facebook.

Ръководител: чл.-кор. проф. дин Александър Костов
Секретар: д-р Бисер Банчев

Сътрудници:

• проф. дюн Надя Бояджиева
• доц. д-р Ирина Огнянова-Кривошиева 
• доц. д-р Марияна Стамова
• гл. ас. д-р Анета Михайлова
• гл. ас. д-р Димитър Добрев
• гл. ас. д-р Мариян Карагьозов
• д-р Калоян Константинов, политолог

Главни области на изследване:

• политическо и обществено-икономическо развитие на Балканите след Втората световна война
• външна и вътрешна политика на отделните балкански страни
• взаимоотношения между балканските държави
• Европа и Балканите

Още 

 Ръководител: проф. д-р Лора Тасева
 Секретар: доц. д-р Георги Димов

 Сътрудници:

• доц. д-р Владислав Иванов
• доц. д-р Екатерина Дикова
• доц. д-р Златомира Герджикова
• гл. ас. д-р Марио Филипов
• ас. Милен Петров
• д-р Ангел Велинов, историк

      В секцията се изследват историята, религията и културата на балканските народи от ІV до ХV в. Разработките на учените са съобразени с най-новите тенденции в развитието на тези области в световната медиевистика. Научноизследователска дейност на членовете на секцията включва следните теми:

• място и роля на Балканите в европейската и световната история през Средните векове;
• Балканите като средище и транзитна зона в търговията и комуникациите на дълги разстояния;
• имагология и стереотипи при изграждане на образа на Другия в мисловния свят на Балканите и на Западна Европа;
• социална роля на Църквата в средновековните балкански общества;
• етнически и религиозни проблеми на Балканите, маркери на формиращата се идентичност на балканските народи;
• светска и църковна дипломация на Византия и средновековните балкански държави;
• средновековна книжнина на балканските славяни; рецепция и движение на текстове от Византия в източноправославния свят;
• преосмисляне на античното културно наследство и поставянето му в контекста на средновековната християнска цивилизация във Византия и на Балканите.

    Това са важни проблеми в условията на задълбочаващата се европейска интеграция, в която активно се включват и балканските страни. Изучаването на корените на тяхното политическо, религиозно и етнокултурно многообразие ще спомогне за изграждането и на съвременната визия за Балканите като за „многообразие в единството и единство в многообразието".

Още

Ръководител: проф. д.н. Рая Заимова
Секретар: гл. ас. д-р Маргарита Добрева

Сътрудници:

• доц. д-р Елмира Василева
• гл. ас. д-р Мария Шушарова

Секция „Балканите през ХV–ХІХ век“ има за задача да проучва идейните и политическите процеси от ХVІІІ–ХІХ век, възникването и налагането на разбирането за национална идентичност, проблемът за „историчността на нацията“ и манталитетите на отделните групи в района. Изследователите разработват и проблеми като: процеса на реална и неосъществена модернизация, зададена чрез идеите на Просвещението; представата за другия; интеркултурните диалози на Балканите; съдбата на евреите; културно развитие на балканските народи и техният религиозен живот; османските административни и правни институции, социалния и икономическия живот на региона през периода XV–XIX век; генеалогия и родова памет; връзки на балканското население с институции и личности от Западна Европа. Изследователската дейност се базира главно на изворов материал на различни езици, съхраняван в български и чужди архивохранилища.

Още

Проекти, свързани с дейността на секцията

Регионална динамика, трансформации в градското пространство на Балканите през османския период – българо-румънски проект съвместно с Института по история „Николае Йорга“ при Румънската академия
Ръководител на проекта от българска страна: проф. д.н. Рая Заимова

Между традицията и модерността: интердисциплинарни диалози в изучаването на Балканите
Ръководител: проф. д.н. Рая Заимова

ИБЦТ има акредитация от НАОА за обучение на докторанти, постдокторанти, стажанти и специализанти по шест програми в три професионални направления:

1. По професионалното направление 2.2. История и археология:
  - Стара история и тракология;
  - Средновековна обща история;
  - Нова и най-нова обща история;
  - Документалистика, архивистика, палеография (включително историография и изворознание).

2. По професионалното направление 2.1.Филология:
  - Балкански литератури и култури.

3. По професионалното направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата:
  - Теория и история на културата.


ДОКУМЕНТИ ЗА ДОКТОРАНТИ

Процедура за обучение на докторанти в ИБЦТ–БАН

Изпит по чужд език за кандидат-докторантите в конкурса за учебната 2024–2025 г.

Система за осигуряване на качеството на обучение на докторанти в ИБЦТ–БАН

Учебен план на докторска програма Нова и най-нова обща история

Квалификационна характеристика на докторска програма Нова и най-нова обща история

Учебен план на докторска програма Стара история и тракология

Квалификационна характеристика на докторска програма Стара история и тракология

Общ учебен план на докторска програма Балкански литератури и култури

Квалификационна характеристика на докторска програма Балкански литератури и култури

Учебен план на докторска програма Теория и история на културата

ПРАВИЛНИК за дейността на Центъра за обучение (ЦО) и Академичния съвет (АС) при БАН

Атестационна карта

Кредитна система - общи правила

Приложение 2.1 - Оценка на подготовката на докторанти в БАН по кредитна система

ДОКУМЕНТИ ЗА ПРАКТИКА И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ

Правилник за провеждане на научни практики и специализации в ИБЦТ

ПРОЕКТИ ПО СПОГОДБИ ЗА МЕЖДУАКАДЕМИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Културни взаимодействия между арменци и българи в историята и настоящето

Партньор: Институт за ориенталистика, Национална академия на науките на Република Армения

Срок: 2026–2027 г.

Ръководител на проекта от българска страна: проф. Румяна Ил. Прешленова

Византия и нейните съседи: съперничество и диалог

Партньор: Византоложки институт, Сръбска академия на науките и изкуствата

Срок: 2026–2028

Ръководител на проекта от българска страна: доц. д-р Владислав Иванов

Езиците и културите в Югоизточна Европа и техният диалог с други европейски култури от филологически и антропологически ракурс

Партньор: Институт за югоизточноевропейски изследвания, Румънска академия

Срок: 2026–2028

Ръководител на проекта от българска страна: проф. д-р Лора Тасева

Социални и религиозни взаимодействия от двете страни на Дунава, XV–XIX в.

Партньор: Институт за история „Николае Йорга“, Румънска академия

Срок: 2026–2028

Ръководител на проекта от българска страна: проф. д.н. Рая Заимова

Преплетените истории на България и Румъния (XIX–XXI в.)

Партньор: Институт за югоизточноевропейски изследвания, Румънска академия

Срок: 2026–2028

Ръководител на проекта от българска страна: чл.-кор проф. дин Александър Костов

Румъния и България в епохата на тоталитаризма(ите)

Партньор: Национален институт за изследване на тоталитаризма, Румънска академия

Срок: 2024–2026

Ръководител на проекта от българска страна: чл.-кор проф. дин Александър Костов

Сръбско(югославско)-българските отношения и интересите на великите сили на Балканите (XIX–XX век)

Партньор: Балканоложки институт, Сръбска академия на науките и изкуствата

Срок: 2024–2026

Ръководител на проекта от българска страна: чл.-кор проф. дин Александър Костов

ПРОЕКТИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ ФОНД НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – МОН

Генеалогия и политики на паметта: дигитално бъдеще на родови хроники за генерационен преход (ГЕНЕА)

Базова организация: Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Срок: 2026–2029

Координатор за ИБЦТ–БАН: гл. ас. д-р Александра Миланова

Балканите и глобалните предизвикателства след 24 февруари 2022 г.

Срок: 2024–2027

Ръководител: чл.-кор проф. дин Александър Костов

Расте, но не старее: семантични и 3D технологии за историята на улиците и сградите в София

Срок: 2024–2027

Ръководител: гл. ас. д-р Ивайло Начев

https://historicalsofia.eu/bg/ и Фейсбук страница

Corpus Animalium Thracicorum (CAT): дигиталeн корпус на фауната в тракийските земи (1000 г. пр. Хр. – 500 г. сл. Хр.)

Срок: 2024–2026

Ръководител: гл. ас. д-р Ели Филипова

Културната дипломация на Балканите през XX и XXI век: постижения, проблеми, предизвикателства за бъдещето

Срок: 2023–2027

Ръководител: гл. ас. д-р Александра Миланова

Епохи на историята – интегриране на генетичните методи в историческите изследвания

Срок: 2022–2026

Ръководител: д-р Тодор Чобанов

https://www.balkanstudies.bg/epohi/

ПРОЕКТИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ ФОНД НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – МОН ПО ПРОГРАМА „РИЛА“ ЗА ДВУСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ

Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век

Партньор: Sorbonne Nouvelle – Paris 3

Срок: 2024–2026

Ръководител на проекта от българска страна: гл. ас. д-р Александра Миланова

ПРОЕКТИ И ПРОГРАМИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ МОН

Национална научна програма „Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука 2024“ (ВИХРЕН–2024)

Проект: Балкански консули: екстериториални агенти и формирането на модерни държави в Югоизточна Европа"

Срок: 2025–2030

Ръководител: доц. д-р Симеон Симеонов

Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

Срок: 2022–2026

Ръководител за ИБЦТ–БАН: проф. д-р Румяна Ил. Прешленова

https://bulgaristica.bas.bg/

Национална интердисциплинарна изследователска Е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH (КЛаДА-БГ)

Срок: 2018–2028

Координатор за ИБЦТ–БАН: доц. дин Юра Константинова

Сайт: https://clada-bg.eu/bg/

ИНФРАМАТ. Разпределена инфраструктура от центрове за производство и изследване на нови материали и техните приложения, както и за консервация, достъп и е-съхранение на артефакти (археологически и етнографски)

Срок: 2018–2028

Ръководител за ИБЦТ–БАН: проф. д-р Румяна Ил. Прешленова

https://inframat.bg/

ПРОЕКТИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (NextGenerationEU)
Инвестиция C2.I2 „Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките в сферата на зелените и цифровите технологии“
Процедура BG-RRP-2.015 „Укрепване на изследователския потенциал чрез привличане и задържане на талантливи изследователи“

Проект: Да дигитализираш Схизмата: създаване на тематичен виртуален фонд и интерактивен кът с добавена реалност (BG-RRP-2.015-0011)

Срок: 2024–2026

Научен ръководител: доц. д-р Златомира Герджикова

Изследовател-постдокторант: д-р Кристиян Ковачев

Проект: Дигитални исторически пътеки в България и Гърция (BG-RRP-2.015-0008-C01)

Срок: 2024–2026

Научен ръководител: проф. д.н. Юра Константинова

Изследовател-постдокторант: д-р Стаматия Фотиаду

Проект: Преоткриване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство в Източна Македония (BG-RRP-2.015-0010-C01)

Срок: 2024–2026

Научен ръководител: проф. д.н. Юра Константинова

Изследовател-постдокторант: д-р Ангел Златков

ПРОЕКТИ С БЮДЖЕТНО ФИНАНСИРАНЕ

Средновековието в преход

Срок: 2026–2028

Ръководител: доц. д-р Златомира Герджикова

Балканите и сигурността в Черноморския регион след Студената война

Срок: 2026–2028

Ръководител: проф. дюн Надя Бояджиева

Политически идеологии и практики на Балканитепрез ХХ-ХХI век

Срок: 2026–2028

Ръководител: доц. д-р Ирина Огнянова

Tрадиция и модерност: балкански и европейски диалози

Срок: 2025–2027

Ръководител: проф. дин Рая Заимова, гл. ас. д-р Елмира Василева

Лидерство на Балканите – личности, политики, стратегии

Срок: 2025–2027 

Ръководител: проф. д.н. Бисер Петров

Извори за балканските народи: публикации, манипулации, адаптации

Срок: 2025–2027 

Ръководител: проф. д.н. Юра Константинова

Разговори за литературата и полуострова – II

Срок: 2025–2027

Ръководител: доц. д-р Людмила Миндова

Социализиране на културното наследство на Балканите – II

Срок: 2025–2027

Ръководител: проф. д-р Румяна Ил. Прешленова

Лекционен цикъл „Всеки втори вторник – II“

Срок: 2024–2027

Ръководител: гл. ас. д-р Александра Миланова  

Ръководител: проф. д-р Румяна Прешленова
Секретар: гл. ас. д-р Евлоги Станчев

Сътрудници:

• проф. д.н. Бисер Петров
• проф. д.н. Юра Константинова
• проф. д-р Добринка Парушева
• доц. д-р Симеон Симеонов
• гл. ас. д-р Ивайло Начев
• гл. ас. д-р Калина Пеева
• д-р Стаматия Фотиаду, изследовател

Дейността на учените в секция „Модерни Балкани" е насочена основно към изследвания върху политическото, социалното, икономическото, етническото и религиозното развитие на Югоизточна Европа от Берлинския конгрес до края на Втората световна война, както и върху взаимоотношенията на България със страните от региона.

Хронологическите и териториални граници са условни, доколкото изследователите търсят историческите корени на съвременни процеси и явления, а Югоизточна Европа съставлява ядрото на техните интереси, без да го изчерпва. Обстоятелството, че към края на ХІХ век Балканите влизат в границите на две империи, Хабсбургската и Османската, и са обект на особена активност за Руската империя, естествено разширява обхвата на научните интереси далеч извън региона. Етнорелигиозните проблеми и националноосвободителните движения в Югоизточна Европа, както и съпътстващите ги международни отношения съставляват важна част от научната дейност на секцията. Специално внимание се отделя и на националните елити – политически, икономически и културни – с оглед на изключително важната им роля за развитието на страните от региона.

Членовете на секцията активно сътрудничат на проектен принцип с колеги от страната и чужбина със сходна изследователска дейност в областта на балканистичните изследвания. Те преподават в български и чуждестранни университети, обучават докторанти и постдокторанти, участват в редколегии и научни сдружения, рецензират дисертационни трудове и научни издания. Благодарение на интердисциплинарните си занимания те предоставят експертна оценка за съвременните измерения на историческото наследство на външни институции, в доклади на научни форуми и в медиите.

Още