← ИБЦТ–БАН Заявки за анализ English

Научен проект на ИБЦТ–БАН

Епохи на историята

Интегриране на генетичните методи в историческите изследвания — палеогеномен трансект през българските земи от халколита до Новото време, осъществен съвместно с лабораторията на проф. David Reich (Harvard Medical School).

Финансиране: Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-Н70/8
Базова организация: ИБЦТ–БАН · Ръководител: доц. д-р Тодор Чобанов
Период: 13.12.2022 – 30.05.2026 г. (приключил)

Изпратени и секвенирани индивиди

834 секвенирани 84 неуспешни 90,8 % успеваемост

977костни фрагмента, изпратени за анализ
918индивида в изпратената извадка
834успешно секвенирани генома
822с определен биологичен пол
762с митохондриални (майчини) линии
460с Y-хромозомни (бащини) линии
125индивида, свързани помежду си чрез родство
75археологически обекта
32хронологични периода, халколит – XIX в.

Числата са към доклада на лабораторията от май 2026 г. и бяха представени в този вид на пресконференцията в БТА на 19 май 2026 г.

Какво прави проектът

Един трансект, а не отделни казуси

Замисълът на проекта не е да се секвенират няколко ефектни находки, а да се изгради непрекъсната извадка през времето — така че всеки нов обект да може да бъде разчетен спрямо това, което е било преди и след него на същата територия. Практически това означава три неща: подбор на материал с надежден археологически контекст; обработка по единен лабораторен и биоинформатичен протокол в Харвард, т.е. без методологични шевове между отделните серии; и анализ спрямо общ референтен панел (Allen Ancient DNA Resource), който позволява резултатите да се съпоставят с публикуваните европейски и евразийски данни.

Аналитичният набор е стандартният за областта: анализ на главните компоненти (ПКА) за общо позициониране; ф-3 и ф-4 статистики за посока на родство; qpAdm за моделиране на смесването с количествени пропорции; DATES за датиране на смесването в поколения; READv2 и ancIBD за родствени връзки и споделени геномни сегменти; унипарентални маркери (митохондриална ДНК и Y-хромозома) за майчините и бащините линии.

Уместно е едно предупреждение. Тези методи дават ограничения, а не преки отговори на историческите въпроси: те могат да отхвърлят даден модел на произход или да покажат, че една популация изисква повече от един източник, но не установяват етническа принадлежност и не заместват археологическата и историческата аргументация. Обозначенията на източниците в моделите (напр. „черняховски“, „велбарк“) са прокси за потоци на произход, а не буквални общности.

Публикации

Рецензирани резултати

Препринти

Двете версии на готския ръкопис остават достъпни в bioRxiv под един и същ идентификатор. Втората е редакцията, върху която стъпва публикуваната статия; първата се различава по обхвата на извадката преди консервативната ревизия на хоризонта C5.

Данни

Къде стоят геномите

Проектът работи по триетапен модел за отворени данни: суровите секвенции отиват в European Nucleotide Archive; обработените генотипни матрици — в Harvard Dataverse; пълният национален набор с метаданните се поддържа на сървъра в УниБИТ. Наборите се отварят с публикуването на съответната статия.

Инфраструктура

Сървър и метаинформационна база

Биоинформатичният сървър на проекта е разположен в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), София. Той изпълнява три функции: изчислителна среда за анализите; национално хранилище на пробите от проекта; и метаинформационна база данни с над 1 000 записа — стандартизирана номенклатура на популациите, археологическа контекстуализация, хронология, музейна принадлежност и лабораторни идентификатори.

Достъпът до базата се предоставя по заявка — през ИБЦТ–БАН или чрез контрибуторите по проекта.

Разпространение

Научни форуми

Медии и публични изяви

Състояние

Договорът приключи; работата — не

Финансирането по договор № КП-06-Н70/8 приключи на 30 май 2026 г. Значителна част от секвенираните индивиди все още не са публикувани: обработката, моделирането и подготовката на ръкописите продължават съвместно с харвардския екип, а няколко отделни изследвания са в различна степен на готовност — сред тях серия от прехода късна античност – ранно средновековие по Северното Черноморие и по-късният хоризонт, отделен при ревизията на Аула на хан Омуртаг.

Това има пряко значение за всеки, който обмисля заявка: към момента няма отворен финансиран канал за нови секвенирания. Заявките се събират, оценяват и групират, за да могат да бъдат внесени в следващо проектно предложение или в договорена квота с партньорската лаборатория. Затова е по-полезно заявката да описва изследователски въпрос, отколкото просто списък с кости.

Заявки

Заявките се приемат и разглеждат от Лабораторията за интердисциплинарни изследвания и палеогеномно знание при Националния исторически музей, съвместно с ИБЦТ–БАН. Формулярите са предназначени за археолози, историци и уредници.

Резултати по вече предаден материал. За колеги, чийто материал е бил секвениран по проекта и които искат да научат какво показват данните — за отделен индивид, за група гробове или за целия предаден материал от обекта.

Заявка за резултати

Нов анализ. За материал от документиран контекст, който още не е изследван и за който разполагате с правото да се разпореждате.

Заявка за нов анализ

Подаването на заявка не е ангажимент за изпълнение от страна на ИБЦТ–БАН, НИМ или партньорската лаборатория. Кореспонденцията се води през lab.dna@historymuseum.org.