Научен проект на ИБЦТ–БАН
Епохи на историята
Интегриране на генетичните методи в историческите изследвания — палеогеномен трансект през българските земи от халколита до Новото време, осъществен съвместно с лабораторията на проф. David Reich (Harvard Medical School).
Финансиране: Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-Н70/8
Базова организация: ИБЦТ–БАН · Ръководител: доц. д-р Тодор Чобанов
Период: 13.12.2022 – 30.05.2026 г. (приключил)
Изпратени и секвенирани индивиди
834 секвенирани 84 неуспешни 90,8 % успеваемост
Числата са към доклада на лабораторията от май 2026 г. и бяха представени в този вид на пресконференцията в БТА на 19 май 2026 г.
Един трансект, а не отделни казуси
Замисълът на проекта не е да се секвенират няколко ефектни находки, а да се изгради непрекъсната извадка през времето — така че всеки нов обект да може да бъде разчетен спрямо това, което е било преди и след него на същата територия. Практически това означава три неща: подбор на материал с надежден археологически контекст; обработка по единен лабораторен и биоинформатичен протокол в Харвард, т.е. без методологични шевове между отделните серии; и анализ спрямо общ референтен панел (Allen Ancient DNA Resource), който позволява резултатите да се съпоставят с публикуваните европейски и евразийски данни.
Аналитичният набор е стандартният за областта: анализ на главните компоненти (ПКА) за общо позициониране; ф-3 и ф-4 статистики за посока на родство; qpAdm за моделиране на смесването с количествени пропорции; DATES за датиране на смесването в поколения; READv2 и ancIBD за родствени връзки и споделени геномни сегменти; унипарентални маркери (митохондриална ДНК и Y-хромозома) за майчините и бащините линии.
Уместно е едно предупреждение. Тези методи дават ограничения, а не преки отговори на историческите въпроси: те могат да отхвърлят даден модел на произход или да покажат, че една популация изисква повече от един източник, но не установяват етническа принадлежност и не заместват археологическата и историческата аргументация. Обозначенията на източниците в моделите (напр. „черняховски“, „велбарк“) са прокси за потоци на произход, а не буквални общности.
Рецензирани резултати
-
Paleogenomic evidence for genetic heterogeneity and prior admixture in Gothic-associated communities of late antique Bulgaria
Stamov S., Chobanov T., Wang T., Stoeva K., Momchilov D., Aladzhov A., … Heather P., Toncheva D., Zamfirov M., Lazaridis I., Reich D. (2026). Frontiers in Genetics 17, 1864752. Публикувана 24 юли 2026 г.
doi.org/10.3389/fgene.2026.1864752
37 индивида от Акве Калиде и Аула на хан Омуртаг. Двата некропола споделят готска по характер материална култура и християнска ориентация на гробовете, но не са една генетична популация; DATES поставя смесването север–юг около 12 поколения преди погребението, т.е. преди документираното готско заселване южно от Дунав.
-
Палеогеномни наблюдения върху населението в различните части на Средновековна България и връзката му със съвременните балкански популации
Стамов С., Чобанов Т. (2025). Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ — Исторически факултет 108(1), 17–46.
doi.org/10.60053/GSU.IF.1.108.17-46 · пълен текст в сайта на Годишника
Единствената публикация на проекта на български език. Разглежда преобразуването на балканските популации през ранното средновековие като процес на постепенна интеграция, а не като еднократна подмяна на населението.
- Slavs in the closet: computational genomic analysis reveals cryptic slavic signatures in the Avar Khaganate and their contribution to medieval Croatian population formation Chobanov T., Stamov S. (2025). Frontiers in Genetics 16, 1610942. Публикувана 22 септември 2025 г. doi.org/10.3389/fgene.2025.1610942
- Rasho Rashev and the Sarmatian theory for the origin of Protobulgarians. New archaeological and genomic data Chobanov T., Stamov S. (2024). Studia Academica Šumenensia 11/1, 61–90. запис на статията в CEEOL
Препринти
Двете версии на готския ръкопис остават достъпни в bioRxiv под един и същ идентификатор. Втората е редакцията, върху която стъпва публикуваната статия; първата се различава по обхвата на извадката преди консервативната ревизия на хоризонта C5.
- Paleogenomic Evidence for Genetic Heterogeneity and Prior Admixture in Gothic-Associated Communities of Late Antique Bulgaria bioRxiv, версия 2, 25 март 2026 г. biorxiv.org — v2
- Gothic Identity as Cultural Practice: Paleogenomic Evidence for Multi-Ethnic Assemblages Under Gothic Material Culture in Late Antique Bulgaria (4th–6th centuries CE) bioRxiv, версия 1, 5 март 2026 г. biorxiv.org — v1 · doi.org/10.64898/2026.03.03.709317
Къде стоят геномите
Проектът работи по триетапен модел за отворени данни: суровите секвенции отиват в European Nucleotide Archive; обработените генотипни матрици — в Harvard Dataverse; пълният национален набор с метаданните се поддържа на сървъра в УниБИТ. Наборите се отварят с публикуването на съответната статия.
- Сурови секвенции — European Nucleotide Archive Основен набор: PRJEB106907 Депозит към готската статия: PRJEB121210 · образци ERS30837346–ERS30837354 · прочити ERR17599381–ERR17599389
- Псевдохаплоидни генотипове — Harvard Dataverse doi.org/10.7910/DVN/7RVV9N
- Приложения и интерактивни визуализации (ПКА, ф-3, DATES, READv2) github.com/StamovS/gothic-adna-supplement
- Референтен панел — Allen Ancient DNA Resource Mallick S. et al. (2024). Scientific Data 11:182. doi.org/10.1038/s41597-024-03031-7
Сървър и метаинформационна база
Биоинформатичният сървър на проекта е разположен в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), София. Той изпълнява три функции: изчислителна среда за анализите; национално хранилище на пробите от проекта; и метаинформационна база данни с над 1 000 записа — стандартизирана номенклатура на популациите, археологическа контекстуализация, хронология, музейна принадлежност и лабораторни идентификатори.
Достъпът до базата се предоставя по заявка — през ИБЦТ–БАН или чрез контрибуторите по проекта.
Научни форуми
- The genetic origin of Proto-BulgariansWang T., Chobanov T., Stamov S., Rohland N., Mallick S., Lazaridis I., Reich D. — ASHG 2025, Бостън, САЩ.
- The Ages of History ProjectChobanov T., Stamov S. — 16-и INFRAMAT, Варна, 2025 г. (представено от С. Стамов).
- The Gothic Bishopric Center in North-Central BulgariaStamov S., Chobanov T. — Международна археолого-палеогеномна конференция, Прага–Бърно, 20–22 април 2026 г. (представено от доц. Т. Чобанов).
Медии и публични изяви
- Пресконференция за закриване на проекта Българска телеграфна агенция, София, 19 май 2026 г. bta.bg
- The ancient Goths were an ethnically diverse group Marshall M., New Scientist, 16 март 2026 г. newscientist.com
- Доц. Тодор Чобанов: Готите тук са били сплав от различни народи Интервю, в. „24 часа“, 19 март 2026 г. 24chasa.bg
- Доц. Тодор Чобанов: Готите на Балканите са били комплексна политическа сплав от народи Paragraf.bg, 18 март 2026 г. paragraf.bg
- Готите по българските земи. Ново изследване — палеогенетика, история, археология „Дискусионно студио“, Телевизия СКАТ, април 2026 г. — доц. Тодор Чобанов. запис в YouTube
- Какво е закодирано в гените ни и кои сме ние, европейците? · Проектът „Епохи на историята“ Телевизионен разговор в две части, юли 2026 г. — доц. Тодор Чобанов и Светослав Стамов. част 1 · част 2
- Видеоинтервю U Digest, 2026 г. youtube.com
- Изследване на генетици от Харвард и археолози от НАИМ за произхода на българите Списание „Българска наука“ — ранно представяне на проекта. nauka.bg
Договорът приключи; работата — не
Финансирането по договор № КП-06-Н70/8 приключи на 30 май 2026 г. Значителна част от секвенираните индивиди все още не са публикувани: обработката, моделирането и подготовката на ръкописите продължават съвместно с харвардския екип, а няколко отделни изследвания са в различна степен на готовност — сред тях серия от прехода късна античност – ранно средновековие по Северното Черноморие и по-късният хоризонт, отделен при ревизията на Аула на хан Омуртаг.
Това има пряко значение за всеки, който обмисля заявка: към момента няма отворен финансиран канал за нови секвенирания. Заявките се събират, оценяват и групират, за да могат да бъдат внесени в следващо проектно предложение или в договорена квота с партньорската лаборатория. Затова е по-полезно заявката да описва изследователски въпрос, отколкото просто списък с кости.
Заявки
Заявките се приемат и разглеждат от Лабораторията за интердисциплинарни изследвания и палеогеномно знание при Националния исторически музей, съвместно с ИБЦТ–БАН. Формулярите са предназначени за археолози, историци и уредници.
Резултати по вече предаден материал. За колеги, чийто материал е бил секвениран по проекта и които искат да научат какво показват данните — за отделен индивид, за група гробове или за целия предаден материал от обекта.
Нов анализ. За материал от документиран контекст, който още не е изследван и за който разполагате с правото да се разпореждате.
Подаването на заявка не е ангажимент за изпълнение от страна на ИБЦТ–БАН, НИМ или партньорската лаборатория. Кореспонденцията се води през lab.dna@historymuseum.org.