Потребителски рейтинг: 5 / 5

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките организира конференция с международно участие на тема „Културното наследство в дигиталната ера“. Тя ще се проведе на 30 юли 2025 г. (сряда) в зала „Акад. Иван Гешов“ на БАН (ул. „15 ноември“ № 1, 1000 София).

Конференцията се организира в изпълнение на Национална пътна карта за научна инфраструктура ИНФРАМАТ с финансовата подкрепа на МОН, договор № ДО1-322/30.11.2023 г. и № ДО1-96/26.06.2025 г.

Очакваме Ви!

ПРОГРАМА

БЪЛГАРСКИЯТ СЕВЕРОЗАПАД В НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА, съст. чл.-кор. проф. дин Александър Костов, София: ИК Тендрил, 2025, 218 стр. ISBN 978-619-7812-00-8.

Сборникът „Българският Северозапад в научните изследвания и художествената литература“ е шеста поред публикация на докладите от организираните от Филиала на ИБЦТ в гр. Монтана ежегодни конференции, с фокус върху Северозападна България. В посветения на научните изследвания и художествената литература том са включени десет статии на изследователи от Българската академия на науките, Регионалния исторически музей в Монтана, Държавен архив – Монтана, Нов български университет и Лесотехническия университет. За поредна година на едно място са събрани научни разработки на докторанти и академици, изследвания, представящи необнародван архивен материал и анализи на културните достижения на значими личност от Северозапада.

Сборникът „Българският Северозапад в научните изследвания и художествената литература“ продължава превърналата се в традиция практика за популяризиране на историята на Северозападна България като не само въвежда в научно обращение непознати или малко познати архивни материали, но и разкрива културното богатство на региона. В представения сборник с публикации участват четирима академици, което е ясен сигнал за значението, което поредицата за Българския Северозапад придоби през последните години. В този шести том ясно се вижда и израстването на младите изследователи, на които през изминалите години бе дадена възможност да публикуват научните си разработки.

На 4 юли 2025 г. в рамките на проект „Исторически хамелеони" в хибриден формат бе проведена дискусия за понятието „град". Изследователи от различни исторически периоди направиха кратки представяния на значенията и възприятията за града, като доц. д-р Владимир Славчев от Регионален исторически музей – Варна и доц. д-р Тошо Спиридонов представиха праисторическите градове, формулирайки основните характеристики, на които едно селище трябва да отговаря, за да бъде класифицирано като град. Проф. дин Светлана Янакиева направи преглед на термините, с които са обозначавани градовете в писмените свидетелства, ясно разграничи етимологичните разлики между градове и села, като в хронологичен порядък представи развитието на някои от понятията. Римският град, основно в периода на Принципата и ранната империя, бе представен от доц. д-р Иво Топалилов от ИБЦТ-БАН. Той наблегна на различните градски статути и същностните им характеристики, които ги разграничават. Промените, които римският град търпи през Късната античност, бяха представени от проф. дин Венцислав Динчев НАИМ-БАН. Той наблегна на уеднаквяването на градовете и включването им в рамките на църковната структура.

Прочети още...

На 2 юли 2025 г. в зала „Акад. Иван Гешов“ на Българската академия на науките се проведе публична среща-дискусия на тема “Greece's culture is far more than the Acropolis”. Тя се проведе в сътрудничество с Посолството на Република Гърция в България и е част от поредицата събития, посветени на културната дипломация на Балканите, организирани от Института за балканистика с Център по тракология при БАН (ИБЦТ–БАН) в институционално партньорство с Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Република България (ДКИ). Инициативата се осъществява в рамките на проект „Културната дипломация на Балканите през XX и XXI век: постижения, проблеми, предизвикателства за бъдещето“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН.

Публичната среща-дискусия беше открита от ръководителя на проекта гл. ас. д-р Александра Миланова, научен координатор на ИБЦТ–БАН. Приветствие към присъстващите отправиха проф. д-р Румяна Прешленова, директор на ИБЦТ–БАН и г-жа Снежана Йовева-Димитрова, директор на ДКИ.

Лектор на събитието беше Н. Пр. Алексиос Мариос Либеропулос, посланик на Република Гърция в България. Той запозна присъстващите с основни аспекти на гръцката култура отвъд добре познатите символи, представи накратко съвременната културна политика и дипломация на Гърция, както и участието страната в международния културен обмен, включително в рамките на ЮНЕСКО. В последвалата оживена дискусия бяха засегнати разнообразни теми, свързани с научното и университетското сътрудничество, туризма, връзката между култура и сигурност и много други.

Специален гост беше Н. Пр. Жоел Мейер, посланик на Република Франция в България. В събитието взеха участие доц. д-р Марио Иванов, научен секретар на Направление 8 „Културно-историческо наследство и национална идентичност“, доц. д-р Мариана Тиен, научен секретар на Направление 9 „Човек и общество“, доц. д-р Албена Танева, ръководител на катедра „Публична администрация“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, журналисти от БНР, представители на културния сектор, учени, преподаватели, докторанти и студенти.

Прочети още...

На 27 юни 2025 г. Българо-румънската историческа комисия проведе редовно заседание. Проф. Даниел Читирига, проф. Даниел Каин и проф. Румяна Прешленова приветстваха участниците и публиката. В своите обръщения те подчертаха колко е важно да бъде продължена една дълга академична традиция, установена от румънски и български учени, и очертаха перспективи за бъдещо сътрудничество.

Тази година темата на конференцията беше „Монархията на Балканите през вековете“. Учени от Института за югоизточноевропейски изследвания към Румънската академия, Института за балканистика с Център по тракология и Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и Факултета по история и политически науки към Университета „Овидий“ в Констанца представиха своите доклади, основаващи се на резултати от сравнителни и интердисциплинарни изследвания. Те обсъдиха ролята на монарсите и монархията като институция от Средновековието до наши дни.

Прочети още...

На 6 юни 2025 г. в гр. Монтана се проведе конференцията  „Българският Северозапад в Европейския Югоизток през вековете“, организирана от филиала на ИБЦТ–БАН и местния Регионален академичен център в партньорство с Община Монтана и Регионален исторически музей (РИМ).

Форумът беше открит от чл.-кор. проф. дин Александър Костов (ИБЦТ–БАН). С приветствие към участниците се обърна кметът на града г-н Златко Живков, след което отправиха поздрави координаторът на РАЦ – Монтана инж. Валери Георгиев и доц. д-р Ваня Иванова – директор на РИМ – Монтана.

Конференцията, която се провежда всяка година, е седма по ред. Тя събра изследователи от институти на Българската академия на науките и историци и краеведи от региона. Една от темите, които се обсъждаха, беше свързана с миграционните процеси в българския Северозапад в миналото и днес. Така например докладът на проф. дин Рая Заимова и гл. ас. д-р Маргарита Добрева (ИБЦТ–БАН) запозна публиката с унгарската емиграция във Видин според документи, съхранявани в Османския архив в Истанбул (1849-1850 г.). Експозето на Владимир Пауновски (ИБЦТ–БАН) беше посветено на „Евреите от Видин като мигранти през XVI–XVIII век“. Нели Стоянова  (РИМ – Враца) говори за преселническите вълни в българския Северозапад през Възраждането.

Прочети още...

Имаме удоволствието да Ви поканим да се включите в дискусия за понятието град, която ще се състои на 4 юли 2025 г. от 13.00 ч.

Събитието ще се проведе хибридно: на живо в зала „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ в централната сграда на БАН (ул. „15-ти ноември“ № 1) и дистанционно през платформата ZOOM (https://us06web.zoom.us/j/81339988213).

Дискусията се организира като част от дейностите по проект „Исторически хамелеони“, реализиран от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и научната инфраструктура КЛаДА.БГ. Повече за събитието и проекта можете да намерите на https://historical-chameleons.clada-bg.com/city-discussion/ и във Фейсбук на: https://www.facebook.com/events/715192998107388

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките има удоволствието да ви покани на публична среща-дискусия на тема “Greece's culture is far more than the Acropolis”. Тя ще се проведе на 2 юли 2025 г. (сряда) от 10.00 ч. в зала „Иван Гешов“ в централната сграда на БАН (ул. „15 ноември“ № 1, 1000 София). Специален гост и лектор ще бъде Н. Пр. Алексиос Мариос Либеропулос, посланик на Република Гърция в България.

Събитието се организира в институционално партньорство с Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Република България и е част от поредицата публични срещи-дискусии, посветени на културната дипломация в България и на Балканите.

Очакваме Ви!

Тази инициатива се осъществява в изпълнение на проект „Културната дипломация на Балканите през XX и XXI век: постижения, проблеми, предизвикателства за бъдещето“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-Н80/4 от 07.12.2023 г.

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) има удоволствието да Ви покани на международен семинар на тема „Популизъм и миграции в Европа през XX и XXI век / Populismes et migrations : enquête croisée sur une inquiétude européenne, XXe-XXIe siècles“.Събитието ще се проведе на български и френски език на 24 юни 2025 г. (вторник) в сградата на ИБЦТ–БАН (ул. „Московска“ № 45) и зала „Иван Гешов“ на БАН.

Очакваме Ви!

ПРОГРАМА

Международният семинар се провежда в изпълнение на проект „Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-РИЛА/4 от 16.12.2024 г.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

На 16-18 май 2025 г. Институтът за балканистика с Център по тракология при БАН организира международна конференция съвместно с Департамента за история и етнология на Тракийския университет „Демокрит“ в Комотини и Института за византинистика и неогрецистика на Виенския университет. Научният форум със заглавие "History, Monuments, and Art in Southeast Europe: From Early Modernity to the Present" събра в Комотини историци, езиковеди и специалисти по културно наследство от Югоизточна Европа. В продължение на три дни те представиха резултатите от своите изследвания върху историята, паметниците и наративите, които са формирали развитието на този динамичен регион от ранната модерност до наши дни. Техните презентации и дискусии осветлиха сложното взаимодействие между история, изкуство и културна идентичност в Югоизточна Европа.

ПРОГРАМА

През 2025 г. се навършват 610 години от смъртта на чешкия реформатор и национален герой Ян Хус, който бива изгорен на клада в хода на Констанцкия събор (1414–1418). Смъртта на Хус, както и дълго трупаното напрежение между католици и желаещите реформа чехи достигат връхната си точка през лятото на 1419 г., когато избухва дълъг и кървав конфликт. Ролята на балканските народи в продължилите до 1434 г. военни действия е повече от маргинална и събитията в Бохемия са далеч от ангажираната с османските нашествия Югоизточна Европа. Въпреки това, още тогава първите сведения за случващото се в Централна Европа намират място в творбите на балкански хронисти.

Макар и позабравена в следващите столетия, темата за Хус, неговото учение и хуситските войни е преоткрита от българите в края на 60-те години на XIX век, като и до днес тя има присъствие в историографията и книгоиздаването в страната. В лекцията „Завиждаме ви, братя чехи, за тия блестящи имена!“ Образът на Ян Хус и хусизма в българската култура и литература“ ас. Милен Петров (ИБЦТ-БАН) разглежда различни аспекти от образа на чешкия реформатор сред българите от периода на Възраждането до наши дни. Ключово за изследването е времето след 1944 г., когато този епизод от чешката история се превръща в интегрална част от разпространяваните в България идеи за славянско единство и се превръща в елемент от държавната пропаганда.

Прочети още...

На 19 май 2025 г. в зала „Иван Гешов“ на Българската академия на науките се проведе публична среща-дискусия на тема “The Polish public and cultural policy: А conversation about strategic approach, tools and backstage”. Това беше петото от поредицата събития, посветени на културната дипломация в България и на Балканите, които се организират в рамките на проект „Културната дипломация на Балканите през XX и XXI век: постижения, проблеми, предизвикателства за бъдещето“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН. Инициативата се осъществява от Института за балканистика с Център по тракология при БАН (ИБЦТ–БАН) в партньорство с Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Република България (ДКИ).

Публичната среща-дискусия беше открита от ръководителя на проекта гл. ас. д-р Александра Миланова, директора на ИБЦТ–БАН проф. д-р Румяна Ил. Прешленова и директора на ДКИ г-жа Снежана Йовева-Димитрова.

Специални гости и лектори бяха г-жа Малгожата Хейдук-Громек, съветник-министър, завеждащ Отдела по консулски въпроси и полска диаспора в Посолството на Република Полша в България и г-жа Ивона Якушко-Дудка, директор на Полския институт в София. Те подробно представиха многобройните инициативи, свързани с полския език, култура, литература, музика и кулинария, провеждани в различни градове на България в сътрудничество с местни институции и организации. Споделиха и за предстоящите до края на годината събития. Тяхната вдъхновяваща презентация беше допълнена с впечатляващи видеа, плакати и разнообразни информационни материали. Лекцията завърши с оживена дискусия и предложения за бъдещи съвместни инициативи.

Прочети още...