На 19 май 2026 г. в сградата на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) писателката Теодора Димова беше специален гост на срещата, посветена на тоталитаризма на Балканите в рамките на научния проект „Разговори за литературата и полуострова“.
Създаден през 2013 г., проектът се развива като форум за обмен на идеи и за осмисляне на процесите в литературното пространство на Югоизточна Европа. През изминалите десетилетия институтът се е доказал като водещ фактор в историческите, политологичните и културологичните анализи за региона, а тези традиционни срещи допълват и обогатяват интерпретациите със своята литературоведска перспектива. Осмислянето на тоталитарния период и годините на прехода през фокуса на художествената литература е сред ключовите приоритети на проекта и гостуването на писателка и интелектуалка със забележителен принос по темата като Теодора Димова предизвика заслуженото внимание на научната и читателската общност. Бяха коментирани различни проявления на травматичния опит в културната памет и възможностите за диалог отвъд езика на болката и отчуждението, враждебността и завистта. Току-що завърнала се от участие в Солунския международен панаир на книгата, Теодора Димова сподели отличните си впечатления от високото ниво на събитието и от гостоприемството на домакините.
Макар тоталитарната тема през последните години да получава заслужено все по-голямо внимание в академичните кръгове, нейното постоянно интерпретиране е въпрос на етичен и научен ангажимент, който не бива да бъде преустановяван. През 2024 г. Теодора Димова е избрана за член-кореспондент на Българската академия на науките като признание за нейния изключителен принос за развитието на съвременната българската литература.
Темата за тоталитарния опит заема ключово място в белетристиката и драматургията на Теодора Димова. Следите от комунистическия режим върху психическия свят на българина са показани драматично още в един от първите ѝ романи „Майките“, който я заявява като един от най-талантливите европейски творци на нашето съвремие. Дълбоките рани в душите на майките и техните деца са причинени от планомерната политика на комунистическата държава към унищожаване на традиционното християнско семейство и близките приятелски и роднински връзки и както показва авторката, последиците върху цялото общество са трагични.
Още по-сериозно в психологията на тоталитаризма Теодора Димова навлиза с романите си „Поразените“ и „Не ви познавам“. Тъкмо те я утвърждават като един от най-важните гласове в литературата ни, които спомагат да се изговарят така трудно осъзнаваните травми от комунистическата епоха.
Година след началото на руската военна агресия срещу Украйна Теодора Димова издаде и своята есеистична книга „Молитва за Украйна“. Както пише тя, „Нашите поколения израснаха в мир, знаехме за войната само от книгите и филмите. Не можехме да допуснем, че е възможно в Европа да има война. Героизмът на украинския народ предизвиква възхищение, но много по-силна е болката от сполетялото го страдание. Състраданието е подтикът да напиша текстовете, събрани в тази книга. Ако трябва да повторя думите на д-р Мартин Лутър Кинг, имам една мечта, моята мечта е един ден писателите да пишат така и да имат такова влияние в обществото, че да не позволяват на никого повече да започва война“.
Споделяйки тези мисли на Теодора Димова, нека добавим, че няма основания науката да не поддържа тази мечта.
