Излезе новата книжка на БАЛКАНИ кн. 4/2015, издание на Института за балканистика с Център по тракология.Списанието може да бъде закупено от Института на цена 15 лв.
Централната тема на изданието „Епископ Щросмайер и Югоизточна Европа“, е посветена на 200 години от рождението на епископ Щросмайер, на когото ИБЦТ посвети от 9 до 13 февруари 2015 г. Юбилейна седмица „200 години от рождението на епископ Йосип Юрай Щросмайер и българо-хърватските научни и културни връзки“ под патронажа на вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова. Начинанието бе осъществено със съдействието на Хърватската академия на науките и изкуствата и Посолството на Република Хърватия в София. В рамките на Юбилейната седмица бе проведена тържествена конференция „Епископ Йосип Юрай Щросмайер и българо-хърватските културни връзки“, материали от която са публикувани в Балкани 4/2015.
Тематиката е представена от четири изключително информативни статии, осветляващи живота и делото на епископ Щросмайер от различни гледни точки: проф. дин Светлозар Елдъров представя българската мисия на тази изключителна личност в статията „Щросмайер и българите“; доц. д-р Антоанета Балчева ни въвежда в един интересен аспект от интелектуалните усилия на „Епископ Й. Ю. Щросмайер – предтеча на културния екуменизъм в Европа“; проф. Хървойка Миханович-Салопек (Хърватската академия на науките и изкуствата), научен ръководител на съвместен българо-хърватски проект за културно сътрудничество, анализира „Й. Ю. Щросмайер като меценат на литературните издания в светлината на хърватско-българските културни контакти“, която се допълва великолепно от статията на гл. ас. д-р Ивайло Начев за „Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток“.
Четвъртата книжка на периодичното научно издание Балкани следва и своите традиционни рубрики, в които рефлектира широкият хоризонт на изследвания на учените от ИБЦТ. Освен темата на броя: „Епископ Щросмайер и Югоизточна Европа“, тук е предложен един не особено познат и неочакван ракурс на балканистичните изследвания, каквито предизвикват идеите, породени от „Проектите за Балканите“: доц. дин Орлин Събев във великолепната си статия „Робърт колеж: уникалният образователен проект на Балканите“ ни въвежда в парадигмата на образователната политика на Робърт колеж; доц. д-р Румяна Прешленова осветлява малко известни факти и събития около усилията за „Интеграция на Балканите между двете световни войни: проекти и равносметка“.
В рубриката „Дискурси“ читателите могат да се запознаят с модерната визия за „Политическите процеси в Гърция и отражението им върху Европа и българо-гръцките отношения“. „Балканистичните хроники“ илюстрират интензивния научен живот на учените от института – конференции, симпозиуми, дискусии и международни научни форми. Представени са и публикуваните в периода 2014/15 г. монографии на учените от ИБЦТ. Балкани 4 завършва с две рецензии за най-знаковите издания на ИБЦТ: книгата на проф. дин Александър Костов „От занаят към професия. Инженерството на Балканите от началото на ХVІІІ век до Първата световна война“ (София: „Парадигма“, 2015, сс. 412 , ISBN: 978-954-326-238-0) от проф. дин Надя Данова и сборника „Балканите през второто десетилетие на XXI век.“ (София: „Парадигма“, ИБЦТ, 2015, сс. 338, ISBN: 978-954-326-248-9) от доц. д-р Добринка Парушева.