Книги
1. War and Peace in Rumeli, 15th to beginning of 19th century, Analecta Isisiana C (Istanbul: The Isis Press, 2008 ISBN 978-975-428-358-7), 332 p., ISBN 978-975-428-358-7; 2nd ed. 2011: Publisher: Gorgias Press & The Isis Press http://www.gorgiaspress.com/bookshop/pc-57370-121-gradeva-rossitsa-war-and-peace-in-rumeli.aspx ISBN 978-1-61719-151-0
Книгата разглежда въздействието на войната и на държавната политика в най-общ смисъл върху населението на Балканите. Честите промени в границите и военните действия в района през периода от ХV до началото на ХІХ в. правят войната чест „гост" за жителите на всички балкански райони, а мирът и войната тясно се преплитат и присъстват в живота на всички - мюсюлмани и християни. Всъщност без познанието и разбирането на „войната" е трудно да се разбере „мирът" в османския период от историята на региона, както впрочем и обратното. Книгата е част от поредица, в която са включени сборници с подбрани статии на утвърдени учени в областта на османистиката. Тя съдържа десет статии, издадени през периода 2005-2007 г., една от 2002 и една от 1999 г., преработени и осъвременени с оглед последващи изследвания на автора и нови публикации в областта, която засягат, както и значително разширени с невключени в първоначалната публикация теми. В своята съвкупност те представляват опит за представяне на ситуацията на Балканите с фокус върху ХVІІ-ХVІІІ в. Отделни изследвания имат характера на изследване на казус и представят съответния проблем в хронологическото му развитие от ХV до нач. на ХІХ в. Основни извори за изследванията са най-вече непубликувани османски (тапу тахрир дефтери, кадийски сиджили, мюхимме регистри, наративни източници) и балкански извори (български, гръцки, румънски), дипломатически източници (руски, френски, австрийски и пр.), както и пътешественическа литература.
Първата част от книгата изследва ролята на р. Дунав като разделител, защитна линия, транспортна артерия, но и обединявяща хората, които обитават двата й бряга през ХV-нач. на ХІХ в. Тези проблеми са третирани от военна, икономическа и политическа гледна точка, и с оглед отношението централизъм-децентрализъм, взаимоотношенията между мюсюлмани и християни, по време на война, размирици и мир, през призмата най-вече на събитията в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. и феномена „Пазвантоглу", който има отражение върху цялостната политическа ситуация в региона, вкл. и за Първото Сръбско въстание. Бунтът на Пазвантоглу и специфичната ситуация, която се създава в днешна Северозападна България и Източна Сърбия в края на ХVІІІ и нач. на ХІХ век, са изследвани (в две студии) с оглед на влиянието им върху трансграничните връзки на различни включително и междудържавни нива; с оглед на връзките между отцепника от Видин и очертаващи се групи немюсюлмански елити, сред които специално внимание е обърнато на гръцките революционни среди, православното духовенство и едрите търговци. Тази тема, и по-специално: ролята на реката като граница и свързваща брънка между двата бряга, организацията и историята на османското корабостроене и корабоплаване, и реката в икономиката на османския бряг на Долния Дунав, е предмет на специално проучване в третата студия.
Втората част е посветена на османската администрация и в този смисъл, на институционалната среда, в която живеят балканските жители. В частност е представен най-вече шериатският съд в нея и неговите правораздавателни функции на примера на София, която през периода ср. на ХV-нач. на ХІХ в. е столица на най-важната османска провинция Румелия. Фокусът върху ХVІІ и ХVІІІ век позволява да бъдат разгледани спецификите на един кадийски съд като правораздавателна институция във важен момент от османската история, период на социални, икономически и политически трансформации и да се отбележат отраженията на тези процеси конкретно върху съдебната институция, разместването в йерархичните зависимости в провинцията. Кадийският съд в София е особено интересен с това, че е поставен сравнително високо в йерархията по престиж, но едновременно с това върху неговите функции се отразява близостта и взаимодействието с институцията на провинциалния управител, валията. Вниманието към него е обусловено от мястото му като фокус на две жизненоважни за балканското население системи - съдебната и провинциалната администрация, на безспорното му значение за всички религиозни общности. Специално на проблемите на немюсюлманите е посветена третата студия в тази част, която третира в детайл въздействието на мира и войната върху едно от конкретните измерения на техния статус - възможностите за нормална култова дейност. Този процес е разгледан на фона на балканските реалии и в различни контексти според формалния статут на съответното селище и социалния статус на неговите жители, разбира се и на общоимперските политически, идейни и социални тенденции.
Третата част извежда на преден план най-вече „мира" с неговите икономически и социални параметри - богатството и бедността в техните разнообразни проявления, богатството на мюсюлманите и на немюсюлманите, в града и на село, и неговите източници, държавната служба и търговията; проблемите на контактите между Изтока и Запада в търговията и ежедневието, ролята на природните бедствия в живота на мюсюлмани и християни.
2. Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: Institutions and Communities, Analecta Isisiana LXXVI (Istanbul: The Isis Press, 2004), 368 p., ISBN 975-428-271-4; 2nd ed. 2010: Publisher: Gorgias Press & The Isis Press http://www.gorgiaspress.com/bookshop/pc-57352-154-gradeva-rossitsa-rumeli-under-the-ottomans-15th-18th-centuries.aspx ISBN 978-1-61719-133-6
Книгата разглежда историята на Централните Балкани (Румели) през периода ХV-края на ХVІІІ в. през призмата на управленските институции и структури („османците") и на „поданиците", най-вече немюсюлмански общности, в тяхното взаимодействие, контакт и конфликт с властта. В нея са издадени разширени, преработени и осъвременени от гл. т. на историография изследвания, излезли през периода 1994-2003 г., както и непубликувани, които формират тематично единна структура. Те представят Балканите като регион, в който съжителстват множество етнически, езикови и религиозни групи. Разгледаните проблеми са изследвани на базата на най-вече непубликувани османски (тапу тахрир дефтери, кадийски сиджили, наративни източници), разнообразни домашни извори, пътешественическа литература.
Част І, „Османците", включва анализ на установената от османците административна система в нейното динамично развитие от стъпването им на Балканите до времето на изграждането на имперските структури през втората половина на ХV-нач. на ХVІ век. Разгледани са териториалните и управленските параметри на създаваните единици от ниво бейлербейлик и удж до най-ниското - вилает, нахия, каза (тази студия е значително разширена в сравнение с оригиналната публикация). Безспорен фокус в тази част са разработките, посветени на кадиите - на колективния портрет на провинциалния шериатски съдия от висша категория (София) и на функционирането на един редови кадийски съд през ХVІІІ в. (Хаджиоглу Пазарджик/Добрич). Все така част от проявленията на османската власт в провинцията са военните институции и навлизането на военното занятие в живота и на „обикновените" мюсюлмани (на примера на Видин). Последната глава в тази част (съавторска със Св. Иванова) представя друг аспект на османската власт на Балканите - ислямът в множеството му институционални проявления (в спектъра ортодоксален до суфизъм и дервишки братства), проблемите на ислямизацията и на мюсюлманската култура (центрове, производство и разпространение на ръкописи, фолклор, материални паметници и пр.). Тя е естествен преход към втората част, посветена на „поданиците".
Част ІІ, „Поданиците", представя най-вече две от немюсюлманските общности на Балканите. На първо място обект на изучаване са отношенията между православни християни и османската власт. Те за изследвани от гл. т. на отношението на православните към шериатския съд, най-важната институция на властта в провинцията през периода до началото на ХІХ век. Това ни позволява да говорим и за степента на, и за желанието им за интеграция, за „гъвкавостта" им в отношението към чуждата власт и религия, дори когато това е изрично забранено от духовните им водачи. На последния проблем са посветени две от главите в тази част. В отделна глава (непубликувана преди), са изследвани всички тези въпроси, но с оглед на евреите на Балканите, през същия период. Последните глави са посветени на проблеми от голяма важност и за двете общности - ислямизацията, в случая насилствената, и на политиката на османската власт спрямо немюсюлманския храм. Всички тези аспекти на политиката на османската власт и на отношенията й с немюсюлманите са изследвани в сравнителен план.
Редактор, съставител и автор на предговор
1. История на мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания (София: МЦПМКВ, 2001 ISBN 954-8872-31-5), 670 с.
Сборникът е публикуван като т. 7 от поредицата Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите на МЦПМКВ-София. Той включва разширените в статии и студии доклади от заключителната конференция на членовете на екипа, работещ по проблемите на Мюсюлманска култура по българските земи - минало и настояще, на която бяха представени резултатите от изследванията на участниците в проекта. В нея се включиха и утвърдени специалисти от чужбина. Подобно на предходния том в него са застъпени разнообразни теми и подходи - проблеми на османската правораздавателна система, провинциални центрове на мюсюлманската книжнина и книгопроизводство, местни учени и дарители на образователната система. И в него значителна част от докладите са свързани с една все по-популярна тема - за дервишките братства в миналото и настоящето. Представени са и паметници на материалната култура на мюсюлманите по българските земи и традиционната вече проблематика за ислямизационния процес, както и за съдбата на българските мюсюлмани в по-ново време. Томът като цяло, и отделни статии в него, продължават да са важен източник на знание за историята и настоящето на мюсюлманите и тяхната култура (в най-широкия смисъл на това понятие) на територията на дн. България.
2. (със С. Иванова), Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания, (София: МЦПМКВ, 1998 ISBN 954-8872-13-7 (т.2)), 590 с.
Сборникът, публикуван в поредицата Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите на МЦПМКВ-София, съдържа разширените доклади от първата международна конференция по проекта Мюсюлманска култура по българските земи - минало и настояще, в която взеха участие членове на екипа и учени от чужбина, които работят по проблемите на исляма, мюсюлманските общности и тяхната култура на Балканите. Авторите са с различна професионална квалификация - историци, антрополози, фолклористи, специалисти в областта на ислямската книга и ръкопис, археолози. Темите, представени в него, са също толкова разнообразни, колкото и профилът на участниците - от проблемите на ислямизацията, на ортодоксалната улема и образованието, дервишките братства, производството на ръкописи и книжни сбирки по българските земи, фолклорни аспекти на културата на мюсюлманите в дн. България, материални паметници. Това е вероятно първото толкова мащабно събитие в България - и издание, посветени на сравнително пренебрегвана дотогава от българската хуманитаристика проблематика. Той набелязва множество теми, които през последващите години ще станат самостоятелен обект на изследване. Сборникът като цяло и отделни статии, публикувани в него, и досега са отправна точка в проучванията на т.нар. балкански ислям.
Студии и статии:
1. [студия] "A kadi court in the Balkans: Sofia in the seventeenth and early eighteenth centuries", in: Chr. Woodhead (ed.), The Ottoman World (London: Routledge, 2012, ISBN: 9780415444927), 57-71.
Студията е публикувана в сборник, който има амбицията да представи достиженията на османистиката и обединява усилията на учени от цял свят в очертаването на параметрите на т.нар. „османски свят". В него тя има задачата да представи функционирането на една от фундаменталните му институции - кадийския съд, и чрез него, някои от спецификите на османските балкански провинции. За тази цел е избран периодът ХVІІ-нач. на ХVІІІ в., с фокус върху последните десетилетия на ХVІІ в., и шериатският съд в София. Това позволява поглед върху работата не само на кадията и неговите разнообразни прерогативи в областта на правораздаването и широк спектър от функции в сферата на администрацията, но и ситуирането му в рамките на променящите се съдебна и административна системи в резултат на протичащите социални процеси. Представени са алтернативните институции на съдебна власт и „действащите лица" в софийския кадийски съд, включването на местните властови центрове в работата му като център на провинциалната администрация, като е използван дълбочинен анализ на документацията, регистрирана в кадийски сиджил от 1680/1681 г., както и на останалите кадийски сиджили от посочения период, материал от мюхимме и шикяйет регистри.
2. [студия] "Conversion to Islam in Bulgarian Historiography", in J. Nielsen (ed.), Religion, Ethnicity and Contested Nationhood in the Former Ottoman Space (Leiden: E.J. Brill, 2012, ISBN 9789004211339), 187-222
Студията е публикувана в том, чиято цел е преоценка и преосмисляне на османското наследство и отношението към него най-вече в арабския свят и на Балканите. Основните възгледи за ислямизацията на местно население и за разпространението на исляма в по-общ смисъл на територията на дн. България и на Балканите, защищавани в българската историческа мисъл, са очертани и представени на фона на и в тясна връзка с влиянието на политическите императиви на съответния период: до 1878 г.; 1878-1944; 1944-1989; след 1989 г. докъм 2000г., както и с развитието на историческата методология, откриването на нови типове извори, състоянието на архивното дело - в България и в света.
3. [студия] "Between the Hinterland and the Frontier: Ottoman Vidin, fifteenth to eighteenth century," in A. Peacock (ed.), The Frontiers of the Ottoman World. Proceedings of the British Academy, vol. 156 (Oxford: Oxford University Press, 2009, ISBN 10: 0197264425), 331-351.
Студията е публикувана в рамките на том, чиито цели са да обхване различните аспекти на „границата" в османския свят. С помощта на разнообразен публикуван и непубликуван, най-вече османски, документален материал и наративни източници: кадийски сиджили от Видин, наличните тапу тахрир дефтери (от София и турски архивохранилища), единични документи, свързани с функционирането на тимарската система, Пътеписа на Евлия Челеби е проследено и анализирано въздействието на граничното положение и промените в съдбата на гр. Видин и района му в течение на ХV-ХVІІІ в. върху военната система като категории население, институции, включени в местните гарнизони, и развитие на крепостната система в района. Представени са спецификите на аграрния режим и на административната система в тясна връзка с променящата се политическа и военна ситуация и под влиянието на социалните и икономически трансформации в османската държава през тези векове. Специално внимание се обръща на отражението на войната - в периодите на османска експанзия и на османско отстъпление, върху населението на района като цяло и върху взаимоотношенията между мюсюлмани и православни християни, включително и върху еволюцията на термина „рая" в ХVІІ-ХVІІІ в., проблемите на интеграцията и конфронтацията между двата основни конфесионални компонента на видинското население.
4. [енциклопедична статия] "Adakale", Encyclopaedia of Islam 3rd ed (Leiden: Brill, 2009 Part 3, ISBN-13 (i)The ISBN (International Standard Book Number) has been changed from 10 to 13 digits on 1 January 2007: 9789004181304), 37-39.
Статията представлява изследване на историята на един вече несъществуващ остров на р. Дунав, който поради стратегическото си разположение играе важна роля във военните конфликти и в политическата история на района - от края на ХVІІ в. до 1968 г. Основава се на разнообразен изворов материал, сред които и сведенията на Луиджи Марсили и салнаметата на Дунавския вилает.
5. [студия] "За немюсюлманите и техните храмове в османските владения: някои наблюдения върху процедурите по получаване на разрешения за ремонт и поправка на немюсюлманските култови сгради през пред-Танзиматския период", Във: Св. Иванова (съст.), Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева, Част 1 (София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2008 ISBN 978-954-07-2713-4), 126-163.
Фокус на изследването е периодът ХVІІ-първата половина на ХVІІІ в., когато се набелязват важни промени във вътрешнополитическия живот на османската държава, свързани с движения, призоваващи към прочистване на религиозния живот на мюсюлманите от т.нар. нововъведения и връщане към практиките от времето на Мохамед. В същото време започва: да се променя и съотношението на силите на бойните полета, като османците все по-често са по-скоро губещата страна; издигането на фанариотите; констатират се промени в Православната църква и в духовния живот на евреите в османската държава. Тези процеси неизбежно се отразяват и на отношенията на османската власт и на мюсюлманите като цяло с немюсюлманските поданици на империята. Студията е посветена на малко изследван аспект от взаимоотношенията на османската власт и немюсюлманските й поданици - процедурите за получаване на разрешение за ремонт на култови сгради.
На базата на непубликуван материал от османските архиви в Истанбул - най-вече заповеди, вписани в мюхимме регистрите, и кадийски документи (НБКМ), непубликувани и публикувани, е направена реконструкция на процедурата: иницииране, роля на институциите на централната власт и на провициално ниво, на местните мюсюлмански общности; инструменти, използвани от немюсюлманите за постигане на успех за получаване на разрешението; проблеми, които възникват на всеки от етапите в тази процедура.
6. [студия] "Orthodox Christians and Ottoman Authority in late-seventeenth-century Crete", in: A. Anastasopoulos (ed.), The Eastern Mediterranean under Ottoman Rule: Crete 1645-1840, Halcyon Days VI (Rethymno: Crete University Press, 2008 ISBN 978-960-524-271-8), 177-201.
Студията е базирана на разнообразен изворов материал - пътеписи на пътешественици, французи, холандци, англичани, италианци (повечето използвани в оригиналните издания), като Дж. Дандини, Пол Рико, Ж-Б. Таверние, Я. Спон и Дж. Уийлър, Ж. Турнефор, Р. Поукок и др., както и Е. Челеби, и мюхимме регистри, съхранени в Истанбул, като по-специално внимание е обърнато на проблемите, свързани с използването на колекцията мюхимме регистри като извор за исторически изследвания.
На фона на идеологическите и политически промени в Османската империя и тяхната конкретна проекция в наскоро завоювания от османците о-в Крит са изследвани два неизвестни епизода от историята на отношенията между мюсюлмани и немюсюлмани в първите десетилетия след завоеванието: изгонването на православните от укрепената част на Ханя, създаването на Вароша и последвалото приемане на християните обратно в крепостта, в резултат на тяхното активно участие в отбраната на Ханя срещу венецианците по време на войната със Свещената лига (1683-1699); местните проекции на вълната от разрешения за ремонт на немюсюлмански храмове, които показват специфики спрямо процеса в рамките на цялата империя.
7. а-з. [енциклопедични статии] ‘Alemdar Mustafa Pasha", ‘Ali Pasha of Tepelen", ‘Bulgaria", ‘Bulgarian National Awakening", ‘Bulgarian Orthodox Church", ‘Danube Province", ‘haydud", ‘Osman Pazvantoglu", in G. Agoston and Br. Masters (eds), Encyclopaedia of the Ottoman Empire (Facts-on-File: 2008 ISBN-10: 0816062595; ISBN-13: 978-0-8160-6259-1.), 29-30, 37, 99-102, 102-103, 103-104, 172-173; 252, 447-448.
Статиите, включени в Енциклопедията на Османската империя, покриват теми, по които авторът е работил през последните години. В този смисъл те представляват синтез на вече развити другаде идеи (за Осман Пазвантоглу, Али паша, Алемдар Мустафа паша) или обобщение на тези и позиции, които засега са отчасти разглеждани в други публикации или чието по-пълно развитие предстои (България, Българска Православна църква, Българско Възраждане, Дунавски вилает, хайдут). Енциклопедията е адресирана към студенти и преподаватели, интересуващи се от проблемите на османската история.
8.[студия] "On ‘Frenk" Objects in Everyday Life in Ottoman Balkans: the Case of Sofia, mid-17th- mid-18th centuries", in: Relazioni Economiche tra Europa e mondo islamico, secc. XIII-XVIII/ Europe"s Economic relations with the Islamic World, 13th-18th centuries, Atti della "Trentottesima Settimana di Studi, Fondazione Istituto Internazionale di Storia Economica "F. Datini", Prato, 1-5 Maggio 2006, a cura di S. Cavaciocchi (Prato:Datini, 2007 ISBN 88-00-72239-3), 769-799.
Студията се базира се на непубликувани османски наследствени регистри (тереке дефтери) най-вече от София, но и от други части на Балканите, от средата на ХVІІ до средата на ХVІІІ в. В нея е анализирана употребата на термина „френк" и другите етнически термини, които се срещат в османската документация и по-специално във връзка с материалните продукти на „европейската" култура, които достигат балканските жители през периода ХVІІ-ХVІІІ в. Тя се вписва в т.нар. изследвания на консумацията и е посветена на разпространението на „западни" продукти на Балканите изобщо с фокус върху ситуацията в София, но подплатен с материал и от други части на полуострова. По-специално са разгледани: внос на чужди монети и тяхната разнообразна употреба от местното население (мюсюлмани и немюсюлмани); часовникови кули, домашни и лични часовници; карети; текстил. В рамките на хронологическия период, който е предмет на изследване се констатира нарастване на броя на хората, които ги използват, и разнообразяване на предметите, които се внасят от Западна и Централна Европа.
9. [студия] "Secession and Revolution in the Ottoman Empire: Osman Pazvantoglu and Rhigas Velestinlis," in A. Anastasopoulos and E. Kolovos (eds), Ottoman Rule and the Balkans, 1760-1850, Conflict, Transformation, Adaptation, Proceedings of an international conference held in Rethymno, Greece, 13-14 December 2003 (Rethymno: University of Crete, Department of History and Archaeology, 2007 ISBN 978-960-88394-4-1), 73-94.
Вземайки куплет от Бойния марш на Ригас Велестинлис като отправна точка в анализа на взаимоотношенията на Осман Пазвантоглу с водещи фигури сред надигащите се национални движения на Балканите, в студията са изследвани реалиите в Османската империя в конкретния период, когато е написан маршът; потенциалните и реалните възможности за сътрудничество между отцепниците на Балканите (Пазвантоглу, Али паша Янински; Бушати) и немюсюлманите. Втората част се фокусира конкретно върху сведенията за връзките между Пазвантоглу и Ригас Велестинлис и за техните евентуални общи действия. В студията са използвани малко известни дипломатически документи от епохата, които позволяват нов прочит на събитията в бурните години в края на ХVІІІ и нач. на ХІХ в.
10. „Ислямът по българските земи", „Шейхюлислям", „Кадия", в: С. Евстатиев (съст.), Ислямът. Кратък справочник (София: ЦИИП-Изток-Запад, 2007, 2ро разширено изд., ISBN 978-954-321-370-2, 1во изд. 2006), 92-98, 219-220, 100-104.
Справочни статии, в които е обобщена съществуващата литература и собствените проучвания на автора по съответните теми.
11. [студия] "On Judicial Hierarchy in the Ottoman Empire: the Case of Sofia from the Seventeenth to the Beginning of the Eighteenth century," in M. Masud, R. Peters, D. Powers (eds), Dispensing Justice in Islam: Qadis and their Judgments (Leiden-Koln: Brill, 2006 ISBN 1384-1130/ 90 04 14067 0), 271-298.
Студията е публикувана в рамките на том с амбициите да представи нивото на научното изследване в световен мащаб върху кадийския съд и правораздаването в ислямския свят. На базата най-вече на непубликуван материал от кадийските сиджили (София, Видин и Русе) и от мюхимме регистрите (съхранявани в BOA-Истанбул) тя представлява ревизия на наложената в историографията на ислямското и османското правораздаване теза за липсата на йерархия и за пълната независимост на кадийския съд от политическите власти. На конкретния пример на практиката на софийския шериатски съд, но и от други части на османските Балкани, се установява наличието на йерархична стълбица в тясна зависимост от административните функции и правомощия на съответния кадия и от ролята на провинциалния управител/ представителя на военно-административните власти.
12. [студия] "On Zimmis and Their Church Buildings: Four Cases from Rumeli", in E. Kermeli and O. Ozel (eds), The Ottoman Empire: Myths, Realities and "Black Holes". Contributions in Honour of Colin Imber (Istanbul: The Isis Press, 2006 ISBN 975-428-322-2), 203-37.
В контекста на продължаващия дебат за измеренията и оценката на статуса на немюсюлманите в османската държава, студията разглежда един от неговите важни аспекти - статуса на храма и неговите конкретни проявления в различни ситуации и периоди за четири селища: два града (Русе и Пазарджик) и две села (Червена вода, Русенско, и Чалъкавак/Риш, Шуменско), т.е. селища, които дават възможност да се изследва влиянието на границата и военните действия в района, и - съответно на „мирния" хинтерланд; вакъфския, хасов или тимарски статут; в търговски и икономически средища и „обикновени" села. Те дават възможност за оценка на възможностите за „изключения от правилото" при прилагането на законовите изисквания по въпроса. Проследено е влиянието на статуса и ситуацията (икономическа и политическа) във всяко от селищата върху възможностите на немюсюлманите да изграждат нови и поддържат наличните си църкви в резултат на очертаните специфики. Аргументацията и заключенията са базирани на богат изворов материал, най-вече документи от мюхимме регистрите (BOA-Истанбул), кадийски сиджили, джизие регистри (от НБКМ и BOA-Истанбул), пътешественическа литература.
13. [студия] "Villagers in International Trade: The Case of Chervena Voda, Seventeenth to the beginning of Eighteenth Century", special issue: E. Boyar and K. Fleet (eds), The Ottomans and Trade, Oriente Moderno, n.s. XXV/1, 2006, 1-20; по-кратка версия на български език: "Селяни в международната търговия: Червена вода, ХVІІ-нач. на ХVІІІ в.", в: Алманах за историята на Русе, т. IV (Русе, 2002, ISSN 1312-0980), 92-112;
Студията разглежда малко обсъждан в историографията въпрос - за участието на „селяните" в международната и междурегионалната търговия, в търговията изобщо, за „не-селските" занимания в селата. На примера на едно от т.нар. „албански" селища в дн. Северна България, с. Червена вода, Русенско, са разгледани възможностите, които вакъфският статут и включването в други османски институции (джелепкешани, дервентджии и пр.) дават на жителите му да участват в рамките на търговски мрежи в рамките на Империята и извън нея (с Дубровник и в Централна Европа), отражението на активната икономическа дейност на селяните върху тяхното ежедневие и културно-религиозен живот. Констатирано е съществено различие от наложената представа за „селски живот" в османските Балкани. Материалът, на който се базират заключенията, включва: непубликувани османски документи (русенски кадийски сиджили, съхранявани в НБКМ и в Историческия музей-Русе, документи от мюхимме дефтерите, съхранявани в Истанбул, тимарски и джизие регистри); пътешественическа литература; документи на Дубровнишката колония; публикувана църковна документация и грамоти на влашки войводи.
15. [студия] "Osman Pazvantoglu of Vidin: Between Old and New", Princeton Papers: Interdisciplinary Journal of Middle Eastern Studies, vol. XIII, 2005, 115-161, публикувана и в: F. Anscombe (ed.), The Ottoman Balkans, 1750-1830 (Princeton: Markus Wiener Publishers, 2006 ISBN 1-55876-383-X), 115-162.
Студията е посветена на Осман Пазвантоглу, една от най-ярките и интересни личности на т.нар. в българската историография „кърджалийско" време. В рамките на османската история това е времето на султан Селим ІІІ и неговите опити за реформиране на империята, чиито характеристики в последно време са отново обект на преосмисляне. На основата най-вече на публикувани, но неизползвани дипломатически източници с разнообразен произход - руски, френски, австрийски, германски, както и български, гръцки и османски материали, е предложен нов прочит на биографията, идеологията, вътрешната и външна политика на Осман Пазвантоглу: отношения с централната власт, възгледи и планове за „бъдещето" (на империята и собствено), отношения с Великите сили, със собствените му християнски поданици, съюзници и помощници (революционери, търговци, християнски йерарси).
16. [студия] "Towards the Portrait of "the Rich" in Ottoman Provincial Society: Sofia in the 1670s," in A. Anastasopoulos (ed.) Provincial Elite in the Ottoman Empire, Halcyon Days in Crete V. A Symposium Held in Rethymno, 10-12 January 2003 (Rethymno: Crete University Press, 2005 ISBN 960-524-216--8), 149-199.
Студията е включена в сборник, посветен на провинциалния елит в османската държава. Тя предлага поглед към социалната структура на провинциалното османско общество на примера на София през 1670те години с фокус върху богатата прослойка: териториално разпределение (бедни и богати квартали); формален статус на богаташите; семейно положение и домакинство; недвижима собственост и икономическа активност; начин на живот, най-вече на мюсюлманите, мъже и жени, но и за немюсюлмани, които спадат към категорията на богатите жители на гр. София. Изследването се базира на обработени наследствени описи, вписани в специализиран тереке дефтер (S 12, НБКМ). Конкретният регистър и тереке дефтерите изобщо са обект на задълбочено изследване с оглед на възможностите, които те предоставят за исторически проучвания и за по-конкретни заключения. Направен е опит за очертаване на колективния образ на софийския богаташ през ХVІІ в.
17. [студия] "On the Judicial Functions of Kadi Courts: Glimpses from Sofia in the Seventeenth Century," Wiener Zeitschrift zur Geschichte der Neuzeit, 5/2, 2005, 15-43.
Студията разглежда правораздавателните функции на кадийския съд на примера на София през ХVІІ в., времето когато той получава най-широки компетенции в областта на съдопроизводството и в контекста на османската правораздавателна система. Регионални изследвания от този тип позволяват изясняване на спецификите и общите черти в работата на шериатския съд в цялата империя и през различните периоди. Подробно очертани и богато илюстрирани с документален материал са дейностите на кадийския съд като „нотариат", дела в областта на „гражданското право" и на „наказателното право" (условно деление, доколкото то не отговаря на принципите на ислямското право), в семейното и наследственото право, по контрола на вакъфи и немюсюлманските религиозни институции. Основен извор за това изследване е непубликуван материал от софийските кадийски сиджили от ХVІІ в.
18. [студия] "The Ottoman Balkans - a Zone of Fractures or a Zone of Contacts?," in A. Bues (ed.) Zones of Fracture in Modern Europe: the Baltic Countries, the Balkans, and Northern Italy/ Zone di frattura in epoca moderna: il Baltico, i Balcani el"Italia settentrionale (Wiesbaden: Harrassowitz Verlag, 2005 ISBN 3-447-05119-1), 61-75.
Синтетична разработка, в която са разгледани географските, политически, икономически, етнически, лингвистични и културно-религиозни характеристики на Балканския полуостров в средновековния и през османския период. Тя е публикувана в сборник, посветен на т.нар. „разломни зони" в Европа, райони, които според организаторите на конференцията и на публикацията впоследствие включват Балканите, Адриатика, Балтийските страни, и пр., и са считани за места с потенциал за избухване на конфликт. В случая с Балканите статията опонира на търсенето на такъв потенциал в периода на „ранната модерност".
19. [студия] "Jews and Ottoman authority in the Balkans: the cases of Sofia, Vidin and Ruse, 15th-17th centuries", in R. Gradeva, Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: Institutions and Communities, Analecta Isisiana LXXVI (Istanbul: The Isis Press, 2004 ISBN: 978-1-61719-133-6), 225-285.
Студията е опит за попълване на бели петна в историята на евреите на Балканите през ХV-ХVІІ в. в следните области: съдбата на еврейските общности в трите града през тези векове (заселвания и миграции, влияние на политическите събития върху тях); топографско картографиране на тяхното присъствие в града, където това е възможно (в частност понятието „еврейски хан"); ролята на местните общности като полу-официални институции, които служат като посредници между индивидуалните им членове и османските власти по повод данъчно облагане и други въпроси от значение за цялата общност; въпроси на представителството; съдебни институции и отношение към шериатския съд; поглед върху ежедневието на евреите в трите града. В по-общ план изследването позволява квалифициране на съществуващите твърдения за по-специален (спрямо останалите немюсюлмани/ зимми) статут на евреите в османската държава. Основни източници за изследването са османски подробни (муфассал) регистри; кадийски сиджили; документи от мюхимме и шикяйет дефтерите (регистри съответно на важните дела и на оплакванията); респонза на еврейски правни авторитети и пътеписна литература.
20. [студия] "On Kadis of Sofia, 16th-17th centuries", special issue: J. Schmidt (ed.), Essays in Honour of Barbara Flemming, I, Journal of Turkish Studies, 26/ I, Harvard University, 2002, 265-292.
Студията е опит за очертаване на колективния профил на кадиите, служили в София от края на ХVІ до края на ХVІІ в. В първата част на студията се уточнява списъка и поредността в назначенията на софийските кадии, правят се корекции в съществуващи датировки; събрана е достъпната информация за всеки от известните съдии и са дадени биографични данни за тях с фокус върху престоя им в София. Втората част извежда параметрите на този колективен портрет: продължителност на служебното пребиваване в града, брой на назначенията им в него; произход - географски и социален; образование и кариера, предхождаща назначението им като кадии; кариера като кадии и перспективи за издигане в йерархията; дарителска дейност и връзки със София. Основни източници за това изследване са Vaka-i ?U"l-Fuzala на Мехмед Шейхи (публикуван) и наличните софийски кадийски сиджили за ХVІ-ХVІІ в., както и документи от други колекции, наративни източници.
21. [студия] "Shipping along the lower course of the Danube (end of the 17th century)," in: E. Zachariadou (ed.), The Kapudan Pasha. His Office and His Domain. Halcyon Days in Crete IV. A Symposium Held in Rethymno, 7-9 January 2000 (Rethymno: Crete University Press, 2002 ISBN 960-524-151-X), 301-323.
Студията е включена в сборник (последващ тематична конференция), посветен на институцията „капудан паша" и свързаните с нея научни проблеми. Тя разглежда един малко изследван аспект на османското корабоплаване и на адмиралската позиция - дунавското (в сегмента на Долния Дунав, от Белград до устието на реката), и институцията на дунавския адмирал. Макар фокусът на проучване да е върху развитието на военно и цивилно корабоплаване по Дунава и неговата организация през втората половина на ХVІІ в., въпросите за възникването на институцията на Дунавски адмирал (капудан), ангажиране на населението в обслужването на корабоплаването, ролята на р. Дунав като международна пътна артерия, са развити в исторически план от османското завоевание до края на войната със Свещената лига и началото на ХVІІІ в. Материалът, на който се базира изследването, са най-вече документи от запазените кадийски сиджили за гр. Видин и гр. Русе, тимарски регистри от ХV в., публикувани документи на централната власт, пътеписи.
22. [студия] "Administrative system and provincial government in the Central Balkan territories of the Ottoman empire, 15th century", in H. C. Guzel, C. C. Oguz, and O. Karatay (eds), The Turks, vol. 3, Ottomans (Ankara: Yeni Turkiye Publications, 2002, ISBN 975-6782-58-7; 975-6782-55-2), 498-507/ "Orta Balkanlar"da Osmanl? Idari Sistemi ve Tasra Idaresi (XV. Yuzy?l)", in: H. Guzel, K. Cicek, S. Koca (eds), Turkler, Ct. 9 (Ankara: Yeni Turkiye Yay?nlar?, 2002, ISBN 975-6782-33-1; 975-6782-42-0), 916-925/ по-ранна и кратка версия на български: "Административна система и провинциално управление в българските земи през ХV век", във: Б. Райков и др. (съст.), Българският петнадесети век (София: НБКМ, 1993, ISBN 954-523-004-5), 39-52.
Студията третира проблемите на формирането и развитието на османската административна система през ХV век на територията на Централните Балкани: възникване на първите административни единици, което отразява нарастващата мощ на османския владетел и налагането на централизма и едновременното съществуване на административни единици под прякото управление на все още силните бейове, които все още водят някои от завоевателните кампании на османския бейлик. Разгледани са: принципите на формиране на административните единици (уджове, бейлербейлици, санджаци) през ХV в.; териториалния обхват и промени в границите на тези единици според материал от ХV в. Проблеми на административното деление на по-ниско ниво: кази, нахии, вилаети и тяхната роля в рамките на османската организация на провинциите; функционерите на различните нива на османската административна система. Основен източник в изследването са публикувани тапу тахрир регистри.
23. [студия] "War and Peace along the Danube: Vidin at the end of the seventeenth century", special issue: K. Fleet (ed.), The Ottomans and the Sea, Oriente moderno, n.s. XX/1, 2001, 149-175; разширена версия на български език: "Война и мир по Долния Дунав: Видин в края на ХVІІ - началото на ХVІІІ век", в Св. Елдъров (съст.). Балканите между мира и войната. Сборник научни изследвания, Българска историческа библиотека, т. 4 (София: Иврай, 2002, ISBN 954-90684-8-X), 84-114.
Студията изследва влиянието на р. Дунав и границата, на военните действия в района през времето на войната със Свещената лига върху развитието на гр. Видин в няколко насоки: като военен център; за военните и цивилни комуникации; като търговски и рибарски център, според документи от видинските кадийски сиджили и други публикувани и непубликувани османски документи. Проследени са промените в организацията на крепостите и на военните институции, направен е опит за оценка на ефективите на Видин и района по време на войната, както и ролята на местното население във военните действия; специално внимание е отредено на т.нар. „бешe" и на военизирането на местното мюсюлманско население; и спецификите на наличните в града по това време военни институции. Видин като пристанище; мензилската система; военен флот и екипажи; търговската и риболовна дейност в района според османски извори.
24. [студия] (в съавторство със Св. Иванова), "Researching the Past and the Present of Muslim Culture in Bulgaria: the "popular" and "high" layers", Islam and Christian-Muslim Relations (Birmingham), 12/ 3, July 2001, 317-337, българска версия: "Въведение. Изследване на историята и съвременното състояние на мюсюлманската култура по българските земи - народен и висок пласт," в: Градева, Р. и С. Иванова (съст.), Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания (София: МЦПМКВ, 1998, ISBN 954-8872-13-7 (т.2)), 9-53.
Студията прави историографски преглед на състоянието на проучванията в областта на исляма, ислямизацията, вакъфа, суфизма и ислямската култура с фокус върху българските земи и Балканите и предлага програма за бъдещи проучвания в тази насока, част от които ще станат обект на изследване и в рамките на програмата Мюсюлманска култура по българските земи, и с оглед спецификите на тези процеси и явления в региона.
26. [студия] "Турците в българската книжнина, ХV-ХVIII век", в: Н. Аретов и Н. Чернокожев (съст.), Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха, т. 1 (София: Институт за изследване на интеграцията & Фондация Отворено общество, 2001, няма обозначен ISBN), 112-134.
Студията проследява еволюцията на отношението на българските literati към мюсюлманския „друг" от времето на първия по-сериозен сблъсък и период на „опознаване" с него през ХІV в. до началото на ХІХ в. Разгледани са епитетите и определенията, употребявани по отношение на мюсюлманите; легенди и опити за обяснение на произхода им; опити за „етническа характеристика"; доказателства за „превъзходството" на християнството над исляма: обвиненията срещу мюсюлманите като рушители на българската държавност и култура; обясненията за успехите на мюсюлманите и пр. Специално внимание е отделено на целите и задачите, които си поставят авторите на тези текстове - предотвратяване на изкушението да се премине към господстващата религия и дори да се комуникира с мюсюлманите поради опасностите, които това поражда заради ерозиране на вярата, култивиране на гордост от принадлежността към православието и българското. Заключенията се основават на публикувани издания на приписки и наративи, датиращи от периода ХV-нач. на ХІХ в.
27. [студия] "Apostasy in Rumeli in the Middle of the Sixteenth Century", Arab Historical Review for Ottoman Studies, Zaghouan, Tunisia, vol. 22, September 2000, 29-73; кратка версия на български език: "Към въпроса за религиозната атмосфера в Османската империя: София в средата на ХVІ век", в: Б. Христова и др. (ред.). Българският шестнадесети век (София: НБКМ, 1996 ISBN 954-523-025-8), 149-185.
Изследването представя превод in extensor на документ от софийски кадийски сиджил от 1550 г., свързан със случай отстъпничество от исляма на (вероятно) насилствено помюсюлманчен в Самоков евреин от София. Подложен на мъчения, той умира. Документът ни представя събитията в ретроспекция и разкрива и последващите съдебни и политически перипетии около делото, заведено от родителите на загиналия срещу мъчителите му. Във втората част е направен анализ на персонажите, замесени в различни стадии на казуса, които включват султан Сюлейман Великолепни (1520-1566), наследника му на престола, бъдещия Селим ІІ (1566-1574), шейхюлисляма Ебуссууд, и редица други длъжностни лица на различни нива на османската администрация. Третата част предлага анализ на етапите от съдебната процедура, следвана в самоковския и софийския съд, и съпоставянето й с правната теория. На всички етапи са анализирани и съвременните на събитието казуси с двама новомъченици от София, св. Георги Нови Софийски и св. Николай Нови Софийски. Съпоставена е процедурата, разкрита в съдебния документи и според житията на новомъчениците. Освен кадийската документация при анализа на казуса са използвани муфассал регистри, фетви, респонза и житийна литература.
28. [студия] "The Activities of a Кadi Court in 18th-century Rumeli: The Case of Hacioglu Pazarcik", special issue: K. Fleet (ed.), The Ottoman Empire in the Eighteenth Century, Oriente Moderno, n.s. XVIII/1, 1999, 177-190.
Студията е публикувана в сборник, посветен на Османската империя през ХVІІІ в. В нея се разглежда функционирането на един кадийски съд през ХVІІІ в. в контекста на променената ситуация в Румелия и в империята като цяло- издигането на аяните и нарастващото им влияние върху местната политика и икономика, върху организацията на живота на населението, проблемите на съотношението на децентрализация и централизъм през този век до времето на султан Махмуд ІІ. Специфика на Хаджиоглу Пазарджик/Добрич през ХVІІІ в. е близостта му до театъра на военните действия с Русия, факт, който има пряко отражение върху всички аспекти на живота в района. Отбелязват се и някои специфики на кадийските сиджили от този град, които дават основание да се предположи наличието на паралелно водени тематично специализирани кадийски регистри на съда. Заключенията са базирани на публикувани и непубликувани регистри от този град, както и на значителен брой единични документи от фонда на града в НБКМ, пътешественическа литература.
29. [студия] "Ottoman and Bulgarian Sources on Earthquakes in Central Balkan Lands (17th-18th centuries)," in: E. Zachariadou (ed.), Natural Disasters in the Ottoman Empire. Halcyon Days in Crete III. A Symposium Held in Rethymno, 10-12 January 1997 (Rethymno: Crete University Press, 1999 ISBN 960-524-092-0), 55-65; публикувана и на турски език: E. Zachariadou (ed.), Osmanl? Imparatorlugu"nda Dogal Afetler (Ankara: Tarih Vakf? Yurt Yay?nlar?, 2001 ISBN 975-333-150-9), 59-71.
Студията е включена в тематичен сборник, посветен на природните бедствия в Османската империя. На примера на османска документация (единични документи и кадийски сиджили) и на приписки, отразяващи земетресения и техните последствия се анализират възможностите за историческа реконструкция на сеизмичната дейност с помощта на достигналите до нас източници; недостатъците и предимствата на информацията, която ни предоставят изворите, с които разполагаме.
30. [студия] "Кадийският съд в българските земи (XV-XVIII в.)", във: М. Радева (съст.), Българското общество, XV-XVIII в. (София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 1999 ISBN 954-07-0750-1), 162-204.
Обзорна студия върху функциите на кадийския съд в османската провинциална администрация и в областта на правораздаването през периода преди Танзиматските реформи.
31. [студия] "Orthodox Christians in the Kadi Courts: The Practice of the Sofia Sheriat Court, Seventeenth Century", Islamic Law and Society, 4/1, 1997, 37-69.
На базата на документи от софийските и други кадийски сиджили, в които православните християни се явяват като страни в съдебни дела и в други правни казуси в шериатския съд, документи на централната власт, регистрирани в кадийските книги (берати и фермани относно функционирането на църковната институция), номоканони и номикони (правни кодекси), съставени от църковни дейци, и други съвременни извори е анализирано отношението на православните към османската правораздавателна система и в по-общ план, към институциите на османската власт през един конкретен период - ХVІІ и отчасти ХVІІІ в., време на „съвземане" на църковната организация, на възникване на институции на православните, които отразяват нарастващата степен на тяхното самоуправление. Основните заключения са свързани с проявленията на правната култура на християните и търсенето на по-изгодната институция, а невинаги на канонично издържано решение на правния проблем, и евентуалните причини за такова поведение.
32. [статия] "Turks in Eighteenth-Century Bulgarian Literature: Historical Roots of Present-Day Attitudes in Bulgaria", The European Legacy: Toward New Paradigms, MIT, I/ 2, 1996, 421-426.
Статията разглежда нееднозначните образи на османската власт, турчина и мюсюлманина в произведенията на българските автори от ХVІІІ в., в зората на национализма и на процеса на формиране на нацията. Тя се основава на запазените и публикувани разнообразни източници от този важен за балканските народи период.
33. [студия] "Turks and Bulgarians, Fourteenth to Eighteenth Centuries", special issue: I. Beller-Hann and K. Fleet (eds), European Perception of the Ottomans, Journal of Mediterranean Studies, 5/ 1, 1995, 173-187; [статия] кратка версия: "Българи и турци, XV-XVIII в.", във: Н. Данова и др. (съст.), Представата за „другия" на Балканите (София: БАН, 1995, ISBN 954-430-287-5), 47-54.