І. Приноси
А. Книги
1. War and Peace in Rumeli, 15th to beginning of 19th century, Analecta Isisiana C (Istanbul: The Isis Press, 2008 ISBN 978-975-428-358-7), 332 p., ISBN 978-975-428-358-7; 2nd ed. 2011: Publisher: Gorgias Press & The Isis Press http://www.gorgiaspress.com/bookshop/pc-57370-121-gradeva-rossitsa-war-and-peace-in-rumeli.aspx ISBN 978-1-61719-151-0.
Както подсказва и заглавието, в книгата се разглежда на първо място въздействието на войната и на държавната политика върху населението на Балканите. Честите промени в границите и военните действия в района през периода от ХV до началото на ХІХ в. правят войната чест „гост" за жителите на всички балкански райони, при което мирът и войната тясно се преплитат и присъстват в живота на всички - мюсюлмани и християни. Всъщност без познанието и разбирането на „войната" е трудно да се разбере „мирът" в османския период от историята на региона. Еднакво валидно е и обратното твърдение. Книгата включва преработени, разширени и осъвременени с оглед на историография студии и статии, публикувани най-вече през периода 2005-2007 г. В своята съвкупност те формират интегрално цяло.
Първата част от книгата разглежда ролята на р. Дунав като разделител, защитна линия, транспортна артерия, но и като обединител на живущите на двата й бряга през ХV-нач. на ХІХ в. Тези проблеми са третирани от военна, икономическа и политическа гледна точка, и с оглед централизъм-децентрализъм, взаимоотношенията между мюсюлмани и християни, по време на война, размирици и мир.
Втората част е посветена на османската администрация и в частност на позицията на шериатския съд в нея и на правораздавателните му функции (студията е с почти двойно по-голям обем от оригиналната публикация и в нея са включени изцяло нови части за състава на съда и за участието на местното население в неговата работа, както и допълнителен документален материал). Важен аспект от живота на балканските провинции на Османската империя е положението на немюсюлманите, които формират мнозинството от балканското население през целия период на османското владичество. На това е посветена третата студия в тази част, която третира в детайл въздействието на мира и войната върху едно от конкретните измерения на статуса на немюсюлманите - възможностите за нормална култова дейност.
Третата част извежда на преден план най-вече „мира" с неговите икономически и социални параметри, проблемите на контактите между Изтока и Запада в търговията и ежедневието, ролята на природните бедствия в живота на мюсюлмани и християни.
Всички компоненти, включени в книгата, се базират най-вече на непубликуван изворов материал от кадийски сиджили и единични документи (от колекцията на НБКМ), от единични документи и документи от мюхимме и шикяйет дефтери (BOA-Истанбул), български, гръцки, сръбски и пр. балкански извори с разнообразен характер, наративни източници - европейски, домашни (балкански), османски.
2. Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: Institutions and Communities, Analecta Isisiana LXXVI (Istanbul: The Isis Press, 2004), 368 p., ISBN 975-428-271-4; 2nd ed. 2010: Publisher: Gorgias Press & The Isis Press http://www.gorgiaspress.com/bookshop/pc-57352-154-gradeva-rossitsa-rumeli-under-the-ottomans-15th-18th-centuries.aspx ISBN 978-1-61719-133-6.
Книгата разглежда историята на Централните Балкани (Румели) през периода до края на ХVІІІ в. през призмата на „османците", управленските институции и структури, и на „поданиците", най-вече немюсюлмански общности, в тяхното взаимодействие, контакт и конфликт с властта. В нея са издадени разширени, преработени и осъвременени от гл. т. на историография изследвания, излезли през периода 1994-2003 г., както и непубликувани, които формират тематично единна структура. В своята съвкупност те представят Балканите като регион, в който в контакт и конфликт съжителстват множество етнически, езикови и религиозни групи.
Част І, „Османците", включва анализ на установената от османците административна система в нейното динамично развитие от стъпването им на Балканите до времето на изграждането на имперските структури през втората половина на ХV-нач. на ХVІ век. Разгледани са териториалните и управленските параметри на създаваните единици от ниво бейлербейлик и удж до най-ниското - вилает, нахия, каза (тази студия е значително разширена в сравнение с оригиналната публикация). Безспорен фокус в тази част са разработките, посветени на кадийската институция - на колективния портрет на провинциалния кадия от висша категория (София) и на функционирането на един редови кадийски съд през ХVІІІ в. (Хаджиоглу Пазарджик/Добрич). Все така част от проявленията на османската власт в провинцията са военните институции и навлизането на военното занятие в живота и на „обикновените" мюсюлмани (на примера на Видин). Последната глава в тази част (съавторска със Св. Иванова) представя друг аспект на османската власт на Балканите - ислямът в множеството му проявления (в спектъра ортодоксален до суфизъм), проблемите на ислямизацията и на мюсюлманската култура (центрове, производство и разпространение на ръкописи, фолклор, материални паметници и пр.). Тя е естествен преход към втората част, посветена на „поданиците".
Част ІІ, „Поданиците", представя най-вече две от немюсюлманските общности на Балканите. На първо място обект на изучаване са отношенията между православни християни и османската власт. Те за изследвани от гл. т. на отношението на православните към шериатския съд, може би най-важната институция на властта в провинцията, отношение, което ни позволява да говорим и за степента на и желанието им за интеграция, за „гъвкавостта" им в отношението към чуждата власт и религия, дори когато това е изрично забранено от духовните им водачи. На последния проблем са посветени две от главите в тази част. В отделна глава (непубликувана преди), са изследвани всички тези въпроси, но с оглед на евреите на Балканите, през същия период, което позволява и сравнения между поведението на двете общности. Последните две глави са посветени на проблеми от голяма важност и за двете общности - проблемите на ислямизацията, в случая насилствената, и на политиката на османската власт спрямо немюсюлманския храм.
Всички тези проблеми са изследвани на базата на османски (тапу тахрир дефтери, кадийски сиджили, наративни източници) и разнообразни домашни извори, пътешественическа литература.